Това е Джинкс. Вече беше сигурен и страдаше до смърт, че я вижда на това място. Тя продължаваше да се усмихва дори и когато погледна надолу към мъжа, чиито движения се ускоряваха. Сигурно беше упоена. Мъжът се изправи и се облегна на ръцете си. Каза й нещо и усмивката й изчезна. Станаха и той я поведе към една врата в другата част на стаята. Усмихната, тя погледна назад към Кат и излезе.
Кат се надигна да ги последва, но Каменното лице ги накара да тръгнат обратно към вратата, от която бяха влезли.
— Оттук — повтаряше той. Преведе ги през стаята с рокмузика, през друга стая, в която имаше отрупана с ястия маса, и излязоха навън.
Озоваха се в някаква градина — Каменното лице ги водеше към един жив плет. Въпреки че вечерта беше гореща, въздухът отвън беше по-хладен. През гъстата растителност прозираше светлина и Кат дочу звук от скок във вода. Достигнаха края на живия плет, заобиколиха го и се изправиха пред голям плувен басейн с подводно осветление. Тя стоеше на края — висока, стройна и гола — и гледаше към мъжа в басейна, който я подканяше да го последва. Скочи, изплува на повърхността и започна да отмива грима от лицето си. Потопи се под водата, косата й се отметна назад. Мина покрай партньора си, преплува до края на басейна и с едно плавно движение излезе от него. Кат стъпи на открито, тя го видя и се усмихна. Намираха се по-далеч един от друг, отколкото в стаята, но сега гримът беше свален и светлината от басейна осветяваше лицето й отдолу.
— Джинкс е! — каза Кат.
Блуи му попречи да отиде към тях.
— Не сега.
— Моите пари, сеньор — каза Каменното лице.
Блуи му даде парите и той се отдалечи забързано.
— Трябва да свършим тази работа чисто — каза Блуи, като дръпна Кат зад живия плет. — Тук не ни познават. Този е гостенин, може би дори стопанинът. Но не мисля, че е въоръжен.
Докато Блуи говореше, мъжът излезе от басейна по стълбичката, хвана я за китката и я задърпа към един люлеещ се стол. Тя се подчини с нежелание, като поглеждаше през рамо към мястото, където беше стоял Кат. Мъжът я блъсна грубо върху стола и започна да се качва върху нея. Тя гледаше с широко отворени очи към Блуи, който се появи иззад плета и тръгна бързо и плавно към тях, а Кат го последва.
Блуи бръкна под сакото си, когато наближиха стола.
Момичето погледна Кат и каза с пиянски глас:
— Здравей. Защо се забави толкова?
Кат си помисли, че нещо не е както трябва. Мъжът се обърна да види на кого говореше тя.
— Добър вечер — каза Блуи, като замахна с тежкия пистолет. Цевта улучи мъжът зад ухото и той падна встрани от стола.
Очите на Кат се върнаха към момичето. Изражението й се промени. Имаше нещо нередно в произношението й.
— Мръсник — каза тя и изпищя.
Блуи я удари с отворена длан и я просна върху мъжа. Грабна китката й и я изправи на крака. Тя писна отново.
Кат отиде при нея и хвана лицето й в ръцете си. Остатъците от обилния грим се размазваха по лицето й.
— Джинкс — каза той, — тихо. Чуй ме.
Тя искаше да изпищи отново и когато отвори уста, се показаха ред малки пожълтели зъби. В този момент Кат се осъзна. Произношението й беше твърдо като от Средния запад, а Джинкс беше южнячка. Зъбите на Джинкс бяха големи и много бели. Кат я пусна и отстъпи ужасено назад — това не беше Джинкс.
Блуи го дръпна с лице към себе си.
— Не е ли тя? Не е ли Джинкс?
Кат кимна. Тя изписка отново. Блуи я удари силно с юмрук и я накара да млъкне.
— Хайде — подкани той Кат, — изчезваме оттук. Затича обратно към плета, от който бяха дошли. Кат погледна към стаята с оргиите. От вратата излизаха хора. Някой крещеше на испански.
Вместо да влезе в къщата, Блуи тръгна около нея. Беше по-голяма отколкото изглеждаше. Ругаеше през цялото време, докато си пробиваха път през храсталаците. Когато стигнаха до ъгъла на къщата, той спря и надникна към предната врата. Всичко изглеждаше спокойно.
— Хайде! — каза той и тръгна бързо през постлания с чакъл паркинг.
Кат го настигна.
— Не много бързо — каза Блуи, като го задържаше с ръка. Минавайки между колите, се отправиха към бронкото. Зад тях в предната част на къщата се чуваше врява.