Най-накрая Хеджър не издържа. Една вечер в офицерския клуб ме покани навън и се закани да ми смени физиономията. Всички излязоха навън. Ние двамата се съблякохме и започнахме. Хеджър тръгна към мен като каратист — приклекнал, скимти и размахва ръце. Беше смешно. Не се бях бил от основното училище, но го ритнах в коляното и го ударих веднъж. Разбих му носа. Господи, колко кръв имаше. Отнякъде се появи един полковник и ни разтърва. Смъмри ни доста сериозно и ни накара да си стиснем ръцете. Не ни докладва на командуващия офицер.
В деня на парада моят взвод обра всичкото сребро, а Хеджър марширува, куцайки и с превързан нос. Тогава разбрах какво бях направил. Аз, един срочнослужещ офицер, който едва чакаше да се измъкне от армията, бях преследвал най-жестоко и с радост един добър офицер. Не беше добър човек, но беше добър офицер. Натиквах го в земята сантиметър по сантиметър само за удоволствие. Е, не унищожих кариерата му, защото неговият взвод излезе доста пред другите два и веднага зад моя. В досието ми бяха вписани оценки, от които той се нуждаеше в много по-голяма степен, за да направи кариера. След това се срамувах от постъпката си.
След парада получихме различни разпределения и оттогава не съм го виждал. И знаеш ли какво? Снощи ми казаха по телефона, че Бари Хеджър работи в посолството в Богота. Той може да ми помогне, ако трябва.
Мег се засмя и започна да разчиства.
— Надявам се да не се нуждаеш от помощ. Занеси брендито в хола.
Наля две чаши и потъна в големия диван. Светлината угасна.
— По дяволите — каза тя, като седна на дивана до него и сви крака под себе си. — Винаги спират тока. Вероятно няма да има цяла нощ.
— Няма значение. Имаме друг източник на светлина — каза Кат. Гледаше голямата луна, която изгряваше от морето и осветяваше стаята с удивително бяла светлина.
Мег протегна ръце, улови лицето му и го целуна.
— Не мисля, че ти бил направил това първи.
— Щеше ми се да имам тази смелост — отговори Кат и той също я целуна. Протегна ръка към нея и попадна право върху гръдта й, тя въздъхна и Кат задържа ръката си там.
С плавно движение Мег изхлузи кафтана през главата си и го остави да се свлече на пода. Тялото й светеше като мрамор на лунната светлина. Помогна му да се съблече, легнаха на дивана и се впиха жадно един в друг.
Когато свършиха и лежаха изтощени, Кат се почувства така, сякаш е скочил над голяма пропаст и е стъпил от другата й страна. Опита се да мисли за това, но сънят го победи.
Събуди се след няколко часа. Луната се беше изкачила високо над къщата. В стаята беше тъмно, а на верандата и плажа светло като ден. Размисли се. Чувстваше се тягостно, откакто Кейти я нямаше. Опипа годежния си пръстен. Не го беше свалял от сватбата си.
Мег спеше. Измъкна се леко от обятията й и излезе на терасата. Отиде на плажа, лекият бриз галеше голото му тяло. Две сълзи се отрониха по лицето му, когато стигна водата. Натопи ръка и започна да снема с трудност златния пръстен. За миг застана неподвижен, а след това захвърли пръстена в морето — там, където Кейти спеше на „Катбърд“. От няколко седмици насам му беше трудно да си припомни ясно лицето й, но сега то изплува пред него. За последен път — най-после можеше да я остави на спокойствие.
— Сбогом, Кейти — каза той. — Почивай в мир.
Обърна се и тръгна към къщата.
17.
На сутринта, когато Кат се събуди, Мег я нямаше. Той отиде до плажа, за да поплува, а като се върна, усети миризмата на бекон.
— Добро утро! — извика Мег. — Трябваше да купя някои неща. Не исках да те будя. След десет минути ще закусваме.
Кат се изкъпа и обу някакви шорти. Когато излезе от банята, закуската беше готова.
— Честит рожден ден! Тази сутрин спа наистина добре — засмя се тя.