— Да, моля ви. Бих искал апартамент, ако имат свободни. Казвам се Елис.
Мъжът се отдалечи към телефона.
— Самолетът е регистриран към някаква фирма в Лос Анжелос, „Емпайър Холдингс“. Ти видя ли нещо, което може да бъде от полза?
— Не — отговори Мег. — Собственикът, който и да е той, си пада по луксозните неща. Искаш ли да покажеш снимката на Джинкс на този човек?
— Мисля, че вече сме доста вътре в нещата, за да започна да размахвам снимката. Ако я е видял, може да спомене на някого за нас, а ние не искаме да привличаме внимание. Пък и изглежда съвсем сигурно, че е пристигнала в Кали с този самолет, ако съдим по думите на Родригес и по полетния план. Може още да е тука.
Младият мъж се върна.
— Апартаментът ви е запазен, а таксито ще пристигне след малко.
Кали изглеждаше голям и преуспяващ град, а хотел „Интерконтинентал“ беше огромен, съвременен и комфортен. Апартаментът имаше балкон с изглед към голям плувен басейн и Кат гореше от желание да поплува.
— Слушай — каза Мег, която го разбираше с лекота, — аз ще отида до някоя вестникарска будка и ще видя какво може да се намери за фирма „Анаконда“. Ако наистина са толкова големи, колкото изглеждат, все ще има нещо за тях в бизнес-страниците. Ти защо не идеш да поплуваш?
— Добре. Колко ще се бавиш?
— Може би два часа.
Тя излезе, а Кат започна да се съблича, но малко след това промени решението си. Беше в града, в който може би се намираше Джинкс, и не биваше да губи време в плуване. Обади се на администраторката:
— Можете ли да ми намерите шофьор на такси, който говори английски? Бих искал да се разходя из града.
— Разбира се, сеньор. Можете да тръгнете, когато желаете. Портиерът ще ви намери такъв шофьор.
Когато Кат слезе долу, към него се приближи един мъж.
— Вие ли сте мистър Елис, който търси шофьор на такси с английски език?
Говореше не като колумбиец, а като жител на Ню Йорк.
— Точно така.
— Казвам се Бил. Аз съм вашият човек.
Качиха се в таксито и тръгнаха.
— Нещо конкретно ли желаете да видите?
— Не. За първи път съм тук. Покажете ми каквото вие прецените. Колумбиец ли сте?
— Да. Роден съм тук, но живях дълго време в Ню Йорк. И там бях „файтонджия“. Спестих малко пари, а тук с тях може да се купи много повече, отколкото в Ню Йорк. Сега си имам собствено такси и живея доста добре. Какво ще кажете да започнем от горната част на града и да се движим надолу?
— Както желаете.
Изкачиха се нагоре по хълмовете и стигнаха до една голяма статуя на мъж, която гледаше към града. Излязоха от колата.
— Това е паметникът на Белаказар, основателя на града — обясни шофьорът. — Бил е испански благородник.
Кат огледа панорамата и спря погледа си върху съвременен блок. На върха му се виждаше символът на „Анаконда“.
— Бил, каква е тази сграда? Нещо във връзка с фирма „Анаконда“ ли?
— Да. Това е главната им кантора.
— С какво се занимават?
— Мисля, че със селско стопанство. Не зная. Но пък на горния етаж има хубав ресторант, от който се разкрива страхотен вечерен изглед върху града.
— Има ли много наркотици в Кали, Бил?
— Навсякъде в Колумбия има много наркотици. Но ако се интересувате от това, аз не съм човекът, който ви трябва. Ще ви намеря друг шофьор, ако желаете.
— Не. Не искам да купувам наркотици. Интересувам се от това, което се върши в Кали. Чух, че тук наркотиците са наистина нещо голямо.
— Елате — каза Бил. — Ще ви покажа нещо.
Закара таксито на няколко пресечки надолу от статуята и спря.
— Говори се, че най-големият търговец на наркотици живее ей там — каза Бил и посочи пред себе си.
Кат погледна към къщата, която се намираше на около сто и тридесетина метра от тях. Не можеше да види много, освен голяма част от покрива, дървета и ъгъла на един тенискорт. Някаква жена, с вързана на опашка коса и в екип за тенис, изтича до ъгъла след една топка и се върна в закритата от дърветата част. Тя беше по-ниска и по-набита от Джинкс. Тичаше доста мъжки. Кат продължи да гледа още две минути, но не видя никой. Къщата беше оградена от някаква улица и приличаше на малък остров сред останалите сгради.
— Бил, ще обиколиш ли къщата?
— Дадено — отговори той и включи на скорост.
Таксито се движеше бавно, Кат свали стъклото и започна да наблюдава. Около къщата, доста над нивото на улицата, се издигаше стена с ограда от ковано желязо и я заобикаляш от всички страни. Имаше две врати, на които стояха едри мъже с тъмни костюми. На едно място се показа голяма немска овчарка и изръмжа към таксито. Съседните къщи също имаха метални врати, но около тях Кат не видя охрана или кучета.