Бергман заведе Кат до голяма дъска за обяви, облепена с фотографии на оборудване и колиби, някои от които горяха.
— Оттам кокаинът отива навсякъде, но най-вече на север към полуостров Гуахира — най-северната част на страната, откъдето го изнасят за Съединените щати.
— Да. Бил съм в Гуахира.
— Наистина ли? Там е доста опасно.
— Бихте ли ми казали на каква служба сте началник? — запита Кат.
— Отдел за борба с наркотиците. Беше създаден, за да пресече доставката на наркотици от източниците им преди експедирането за САЩ.
— Това е ново за мен — каза Кат. — Имате ли нещо общо с Агенцията за наркотиците?
— Не. Те са агенция за прокарване на закона към Съдебния отдел, който работи в САЩ и зад граница. Ние сме част от Държавния департамент. Нямаме специфична законодателна роля. Нашата работа е да мотивираме и подпомагаме правителствата на страните производители и износители на наркотици.
— Имате ли някакви успехи?
— Все по-големи, но проблемът е много сериозен. Тези хора работят в отдалечени области сред джунглата, което им осигурява закрила. Трудно е да бъдат намерени, а когато ги намерим и унищожим апаратурата им, те веднага започват да строят отново. По следите сме на криминална група, чиито средства са по-големи от тези на много държави. Бетонна писта? За тях това не е проблем, защото имат парите. Ако колумбийците я бомбардират днес, онези я ремонтират на следващия ден.
— След като са замесени толкова много пари, сигурно имате големи проблеми с корупцията.
— Огромни. Ако сте капитан от полицията някъде в глухата провинция и ако ви предложат да избирате между това да получите двеста хиляди долара в брой или да ви застрелят в леглото, трудно ще кажете „не“. Тези хора са изключително свирепи. Проблемът стига до по-високи кръгове, но в повечето случаи смятаме, че работим с чисти правителствени служители. Разбира се, трудно е да се поддържа сигурността на операциите, когато някой чиновник или секретар получава хиляди долари само за едно телефонно обаждане, за да предупреди някого.
— Имате ли достатъчно средства?
— Бюджетът ни не е лош, но можем да работим по-добре, ако се простираме извън границите на агенцията и ако получаваме помощ. Например в Тексас има нещо като самолетно гробище с всякакви военни самолети, излезли извън строя — от хеликоптери „Хюи“ до транспортни самолети „Ц-130“. Един голям самолет би могъл да се възстанови за по-малко от сто хиляди долара и колумбийците да го използват. На практика обаче не мога да ги получа — бюрокрацията и съперничеството между отделите ми разгонват фамилията.
— Федералните агенции не си ли сътрудничат?
— О, сътрудничат си. Искам да кажа, че в момента ние заедно с колумбийците и хората от Агенцията за наркотиците работим по един въпрос, нещо наистина голямо, но когато човек се опита да премине през Държавния департамент до военновъздушните сили — е, понякога си мисля, че е по-лесно да се разбереш с руснаците.
— По какво работите сега?
— Не мога да говоря за това, но ще ви кажа, съвсем поверително, разбира се, че е най-голямата акция, по която някога сме работили заедно. Възможно е да се провалим, и то точно заради нещата, които току-що ви разказах. Но стига за моите проблеми. Трябваше да разговаряме за вас — каза Бергман и се строполи на дивана.
Кат седна на един стол.
— Да, изглежда, ще трябва да отида в Летиция.
Бергман заяви категорично:
— Стойте далеч от това място. Ще ви вземат или за търговец, или за наркоман. Ако полицаите ви сметнат за търговец, няма да бъдат много любезни с вас, а ако търговците ви сметнат за наркоман… е, Агенцията за наркотиците губи хора по доста ужасяващи начини. Пък и сам нямате шанс да научите нещо.
— Какво да правя? Това е единствената ми нишка.
— Самолетът ме заинтересува. Искам да кажа, че никога не съм чул за „Гълфстрийм“ по тези места. Никой колумбийски бизнесмен не може да си го позволи — това е самолет за петнадесет милиона. От тази история лъха на наркотици. Какво друго знаете за него?
— Мислите ли, че може да има нещо общо с голямата операция, по която работите? — запита Кат.
— Може би. Това със сигурност е нещо ново.
— Той е заминал за Летиция. Там ли ще се проведе голямата ви операция?
— Не мога да обсъждам това — каза твърдо Бергман. — Вижте, казахте ми, че сте преследвали самолета от Картахена дотук, но не ми казахте защо. Имам чувството, че нещо криете. Изглежда, знаете повече.