Кат се облегна. Винаги можеше да скрие това, което мисли, и да не му дава външен израз, и точно сега имаше голяма нужда от това.
— Може би. Покажете ми своите карти и аз ще ви покажа моите.
Лицето на Бергман също беше безизразно. Той гледа Кат мълчаливо около минута, след което стана и тръгна към вратата.
— Ще се върна след малко.
Нямаше го повече от минута. Кат започна да се разхожда из стаята, като разглеждаше материалите по стените. Имаше схеми, показващи тонове заловени и унищожени наркотици, снимки на самолетни писти, в съседство с тях — недодялани жилища, намиращи се в близост до фабриките.
Бергман се върна в стаята. С него дойдоха Бари Хеджър и един латиноамериканец.
— Мистър Катлидж, това е Хуан Гомес, резидент на Агенцията за наркотиците в Колумбия.
Кат се ръкува.
— Вие колумбиец ли сте, мистър Гомес?
Гомес беше доста едър — нещо не особено типично за латиноамериканец.
— Калифорниец съм — отговори той. — Наричайте ме Джони.
— Аз се казвам Кат.
Седнаха. Бергман се обади:
— Добре. Ще ви разкажа какво става, но разбирате, че не можете да се върнете в хотела и да си бъбрите с бармана за това. Ясно ви е, нали?
— Разбира се.
— През последната година и половина и особено през последните шест месеца получаваме сведения за нова организация, по-голяма от всичко, с което сме се занимавали досега. Според слуховете тази организация контролира голяма част от производството на кока в Перу и на кокаин в Колумбия, а след това ги пласира в Съединените щати.
— Това мафия ли е? — запита Кат.
— Не. Не в общоприетия смисъл. Тези хора може да работят с мафиози на някакво ниво, но, изглежда, са нещо отделно и самостоятелно, нещо съвсем ново. Говори се, че са влагали първоначалните си печалби за подкупване на служители и по тази причина знаем толкова малко за тях. На практика работят, несмущавани от никого доста време, но вероятно не повече от четири години. Това, което ни плаши в тази група, е, че се ръководи по съвременните методи на бизнеса. Повечето от членовете й нямат криминално минало, поради което е много трудно да ги намерим. Очевидно, някой е наемал хора от деловите среди на Съединените щати, такива, които почитат закона, и ги е използвал за създаване на мрежа за разпространение на наркотици. Корумпирани служители на авторитетни банки перат пари, добре подставени ръководители на големи международни компании използват възможностите си за внос, за да вкарват наркотици, дребни продавачи се наемат за продажбите — магазинери, фризьори, търговски пътници — хора, доскоро почтени, сега търгуват с бялата стока.
— Всичко това за четири години? — запита Кат.
— Предполагаме, че ако това е законен бизнес, щеше да се намира в първите петдесет на списание „Форчън 500“. Ако през следващите две години продължи да расте, ще бъде между първите десет и точно това може да ни позволи да нанесем удар. Чуваме, че възнамеряват да се превърнат в многонационална организация и да започнат дейност и в Европа и Азия, като в същото време удвоят обемите в Съединените щати. Всичко това наведнъж в една година.
— Господи! — възкликна Кат. — Зная някои неща за разпространяването и това ми се струва невъзможно. Никой не би могъл да осъществи такива продажби, дори и фирма като „Ай Би Ем“.
— Да предположим, че „Ай Би Ем“ може да плаща на своите дистрибутори по един милион долара за първите шест месеца и милион долара седмично след това — каза Бергман. — Мислите ли, че това може да ускори завладяването на световния пазар?
— Предполагам — призна Кат. — А тези наистина ли имат толкова пари?
— Вярвайте ми — отвърна Бергман. — И когато една организация е ръководена така находчиво, тези пари могат да се използват много ефективно.
— Ами продуктите? Могат ли да получават достатъчно суровини и да повишават производството, за да задоволят цялото това търсене?
— Научихме, че има нова гигантска фабрика в Трапеца, която вече работи. Сега се говори, че произвеждат изключително чист продукт и го държат на склад.
— Знаете ли кой управлява организацията? — запита Кат.
— Не. Не знаем. Чували сме всякакви теории — колумбиец, англичанин, френски консорциум. Не знаем. Но за него не е проблем да си позволи един реактивен „Гълфстрийм“ за лично ползване.