Хеликоптерът кацна на голяма, наскоро разчистена зона. Когато слязоха, на стотина метра от тях Кат видя група работници и щом шумът от двигателите замря, дочу гневното ръмжене на триони. За негова изненада, съвсем близо до тях беше паркиран един малък самолет с високо разположени крила, покрит с маскировъчна мрежа. Кат се чудеше как може да е кацнал на такава малка площ — според него просеката беше широка към четиридесет и пет метра и дълга около седемдесет или осемдесет метра. След като видя името „Моол“, написано на тялото на самолета, си спомни, че беше виждал такъв в Атланта. Това беше самолет, който можеше да излита и каца на къса писта.
Един прислужник с бяло сако, който теглеше количка, постави багажа им върху нея, след което им махна с ръка да го последват. Излязоха от сечището и двама работници започнаха да завиват хеликоптера с маскировъчна мрежа.
Прислужникът ги поведе по широка пътека, дълга стотина метра, и излязоха на път, настлан с плоски камъни. От двете му страни имаше екзотични цветя, а зад тях джунглата изглеждаше невероятно гъста. Въпреки че слънцето беше още високо над хоризонта, те се намираха в мрачния заслон на високите дървета, които се извисяваха към небето. Скоро пътят се разшири и излязоха в някаква градина. Кат очакваше да види някакъв примитивен лагер, като онези от снимките в канцеларията на Бъз Бергман, но с изненада видя пред себе си голяма къща, измазана с бежов гипс, със зелени керемиди. Изкачиха дванадесет стъпала от градината до една широка веранда пред къщата, и Кат забеляза други масивни сгради, разпръснати между дърветата около къщата.
Прислужникът им отвори вратата и като прекрачиха прага на стаята, ги лъхна прохладен сух въздух. Постройката беше с климатична инсталация. Мъжът каза:
— Ще ви чакам тук. Моля, идете най-напред в канцеларията, ето там — и той посочи една отворена врата.
Кат и Мег влязоха в голяма и добре обзаведена стая. Имаше много мебели, а на стената — шкаф с книги и нещо, подобно на голяма стереоуредба с много копчета и превключватели. Имаше и система за радиоточка, защото на един рафт се виждаше микрофон. Зад едно внушително бюро седеше Варгас, същият, на когото Кат даде сто хиляди долара в клуба на хотел „Текуендама“ в Богота.
Варгас вдигна поглед и разпозна Кат, но като видя Мег, се намръщи. Изправи се и го погледна гневно.
— Коя е тази жена? — запита той.
— Това е Мария Евгения Гарсия. Моят делови партньор — отговори Кат. — Мег, това е мистър Варгас, с когото се запознах в Богота.
— Очаквахме да пристигнете сам — изсъска яростно Варгас. — Не споменахте нищо за тази жена.
— Вие не ми дадохте такава възможност. — Кат се стараеше да говори с раздразнение. — Вие просто взехте парите ми и напуснахте бързо, а половината са на мис Гарсия.
— В такъв случай тя защо не беше на срещата? — настоя Варгас.
— Все още не беше пристигнала в Богота.
— Чакайте отвън и затворете вратата.
Кат и Мег излязоха от стаята и затвориха вратата след себе си.
— Ами сега? — запита Мег.
— На бюрото имаше телефон. Предполагам, че докладва на шефа си.
След една-две минути Варгас отвори вратата и ги покани да влязат.
— Дайте ми паспорта си — каза той на Мег.
Тя му подаде боливийския си паспорт, той го занесе до една копирна машина и направи копие. Върна паспорта и каза на Кат:
— Искам деветстотин хиляди долара в брой.
— В багажа ни са — отговори Кат, като се обърна към вратата. — Ще се върна веднага.
Излезе от канцеларията и отиде на верандата, където прислужникът чакаше с багажа. Извади брезентовия сак и се върна. Отвори сака, извади ризите и радиото на Хеджър и започна да трупа пачките на бюрото.
Варгас взе радиото и започна да го разглежда отблизо.
Кат се направи, че не забелязва, и продължи да нарежда парите. Варгас включи радиото и завъртя копчето за станциите. Не се чу нищо, освен пукот.
— Не знаех, че ще бъдем толкова далече от радиостанции — каза Кат.
— Не се безпокойте, мистър Елис. Ще ви забавляваме, докато сте тук. — Варгас преброи бързо парите и, изглежда, остана доволен. — Вие двамата ще делите едно помещение. Възможностите ни тук са запълнени докрай. Ще бъдете настанени в къща номер дванадесет. Момчето ще ви заведе дотам. Моля, върнете се тук в седем часа за коктейл, след който е вечерята.