В другия край на стаята, в центъра на малка група, стоеше Стантън Майкъл Принс, който сипеше усмивки и чар наляво и надясно, а опашката му се тръскаше, когато се обръщаше към някого. В края на тази групичка, като наблюдаваше внимателно не Принс, а хората около него, стоеше Дени. Стомахът на Кат се сви, когато очите на Дени се спряха върху него. Няма значение, че беше загубил тегло и беше без брада. Сега ще го разпознаят и тревогата ще бъде вдигната. Погледът на Дени се отмести. Той не реагира и Кат отново започна да диша спокойно.
Когато се беше запознал с президента на Щатите, беше забелязал, че охраната му никога не гледаше в него. Гледаха в тълпата, както правеше сега и Дени. Кат знаеше, че той е въоръжен.
Очите му бяха привлечени от раздвижване на стълбището, водещо към горния етаж. Осем-девет момичета, всичките красиви и прекрасно облечени, слизаха надолу. Само след миг Кат осъзна, че последната от тях, високата красавица в тясноскроена рокля без презрамки, беше Джинкс.
Стоеше прикован и не можеше да откъсне очи от нея — косата й беше станала по-дълга. Имаше повече грим от обикновено. Външният й вид не беше такъв, какъвто тя би избрала. Кат изпита особено чувство на въодушевление и болка. Беше я намерил, а не можеше да направи нищо; все още не можеше да я достигне. Ето я там, на десет метра от него, жива и доколкото можеше да види, изглеждаше съвсем добре, а той не беше в състояние да направи нищо.
Мег стисна ръката му.
— Гледай в мене — прошепна му тя.
Кат откъсна очи от Джинкс и се обърна към Мег.
— Високото момиче ли е Джинкс? — запита тя.
— Да. Всичко в нея е различно — гримът, косата, дрехите. Но това е Джинкс.
— Тогава, за бога, спри да я гледаш.
Кат се опита да не гледа точно в Джинкс, а в някой около нея. Момичетата слязоха до долния край на стълбището и се разпръснаха между мъжете, като разговаряха приятелски с тях. Джинкс продължи през групата и отиде до Принс. Той постави собственически ръка на голото й рамо и започна да я представя на тълпата.
Преди Кат да помисли каквото и да било за това, го разсея някакъв вик и раздвижване на входната врата. Група мъже влизаше и един от тях поздравяваше някого, когото познаваше. Кат се обърна натам и замръзна на мястото си. На не повече от три метра стоеше синът му Дел и го гледаше.
28.
Кат никога не беше виждал поглед като този. Дел стоеше с лице, изкривено от омраза, каквато Кат не допускаше, че синът му е способен да изпитва. Преди Дел да се помръдне, Кат знаеше, че всичко е свършено. След няколко секунди Принс щеше да узнае кой е той и защо е тук. Нямаше да има възможност да се добере до Джинкс. Единственото спасение за него и Мег беше да избягат в джунглата. Но Кат си мислеше, че не биха могли да стигнат дори и до вратата.
Някакъв мъж постави ръка на рамото на Дел и очевидно се чудеше какво има. Той се отмести и тръгна към мястото, където се намираше Принс. Кат хвана Мег за ръката и я поведе към предната врата на къщата.
— Върви и слушай — каза той, като си пробиваше път през тълпата. — Тук ме познават. Трябва да бягаме. Щом стигнем до вратата, тичай към пистата и не се бави. Иди направо в джунглата и ме чакай. Това е единственият ни шанс.
Искаше му се да е въоръжен, да има карта, храна и вода, да има поне едно джобно ножче и пет минути преднина. Нямаше нито едно от тези неща.
Погледна назад, видя Дел и спря. Той стоеше като вдървен в средата на стаята и гледаше към Принс, който беше на около пет метра от него. Кат не можеше да зърне лицето му, но разбираше, че е видял Джинкс и при това за първи път. Не би могъл да знае, че сестра му е тук. Кат стисна ръката на Мег.
— Чакай близо до вратата. Ако настъпи суматоха, бягай.
Остави я и тръгна към Дел, като гледаше ту него, ту Джинкс. Тя все още не го беше забелязала. Проправи си път през тълпата възможно най-бързо, без да привлича внимание върху себе си, като се извиняваше, когато се блъснеше в някого, и се усмихваше, за да скрие страха си. Изглежда, Джинкс не ги виждаше, защото гледаше някъде по средата между Принс и тях. „Скъпа, недей да виждаш Дел, недей да виждаш и мен“ — молеше й се Кат.
Добра се до Дел и хвана ръката му, като го завъртя с гръб към Джинкс.
— Недей да говориш, а само се усмихвай и ела с мен.
— Какво… — започна Дел.
— Мълчи и се усмихвай! — Кат го поведе през тълпата към задния край на стаята, където имаше портални врати. — Върви и не говори нищо! — повтори той. Кат достигна вратата и я отвори. Избута Дел навън пред себе си. Озоваха се в двора на къщата, където имаше фонтан.