Вътрешностите на Кат се свиха. Младите жени, които беше видял, трябва да развличат посетителите, а Джинкс беше между тях.
— И накрая, преди да отидем на вечерята, моля да ми позволите да спомена едно-две от правилата тук. Можете да се движите свободно из района, изследвайте всичко, с изключение на фабриката и джунглата. Ще посетите фабриката с водач, но не искаме работата да бъде смущавана от непредвидени посещения. Недейте да влизате в джунглата, защото има вероятност да не се върнете. По-гъста е, отколкото си мислите, и е много лесно да загубите ориентация и да се отдалечите от лагера, докато мислите, че се приближавате към него. Има и зверове, които обичат човешка плът. Ще ви помоля да бъдете в помещенията си преди полунощ и да не излизате навън до разсъмване. Нощем удвояваме охраната, а хората ми са инструктирани първо да стрелят, а след това да задават въпросите. Последно и най-важно. Трябва да ви кажа, че не търпя използването на наркотици тук. Всъщност не търпя използването на наркотици от никой, който е свързан с мен, и вие, господа, бяхте избрани донякъде и защото не сте потребители. Но въпреки всичко някой може да се е промъкнал през мрежата на моите проверки и трябва да ви предупредя — и съм напълно сериозен, — ще застрелям на място първия, който бъде хванат. Сега, дами и господа, вечерята е сервирана. На всеки стол ще намерите картичка с имената. — Принс махна с ръка и още една голяма врата се отвори — пред тях се намираше огромна зала за вечеря с една дълга маса.
Кат остана назад с Мег и наблюдаваше Дел, който влезе в стаята с другите.
— Това е синът ми, Дел — каза той. — Не се разбираме от няколко години. Тук е в качеството си на купувач и не мога да обещая, че няма да ни предаде, но трябва да рискуваме.
— О, страхотно — каза тихо Мег.
— Още нещо — продължи Кат. — Джинкс не знае, че и двамата сме тук, и не искам да ни вижда, без да е предупредена. Не зная дали ще седим един до друг, но опитай да се добереш до нея и да й кажеш, че Дел и аз сме тук. Ако можеш, разбери къде е стаята й и как можем да се срещнем.
— Добре — каза Мег.
Влязоха в стаята и видяха, че всички са се струпали около стената, която беше стъклена и имаше врата в единия край. Кат и Мег последваха останалите. Зад дебелото стъкло част от джунглата беше оградена от покрив. Имаше много зеленина, а през средата преминаваше малко поточе. Всички се бяха загледали в нещо. Кат погледна и видя най-голямата змия, която някога беше виждал, увиснала на едно дърво.
— Господи! — каза неволно той.
— Това е анаконда — каза Мег. — Виждала съм, но беше много по-малка.
Огромното влечуго не забелязваше публиката си. Хората постепенно започнаха да се оттеглят към масата и да търсят местата си.
Мег намери своята картичка, а след нея и Кат — от другата страна на масата през дванадесет стола. Забеляза, че Дел е на отсрещната страна, близо до края на масата. Лицето му имаше безучастен израз, но той беше спокоен. След това видя и Джинкс, която седна близо до Мег — на два стола от нея. Помисли си, че това е добре, защото Мег имаше възможност да разговаря с нея. На стола между тях се настани Дени.
Джинкс лесно можеше да види Кат и това го тревожеше. И все пак външният му вид се беше променил — тогава косата му беше по-дълга, брадата по-гъста, пък и беше наддал двадесет килограма. Но Джинкс би могла да си го спомни по-слаб и бръснат — през годините, когато тя беше в юношеска възраст. Тя погледна точно в него. Кат се обърна, а после крадешком я стрелна с очи. Не беше реагирала. Дени й каза нещо, но тя не му обърна внимание и той, изглежда, се ядоса. Тя многозначително се обърна встрани и започна да разговаря с мъжа от другата й страна.