— Не, не съм — отговори Кат.
— О, аз не искам да бъда един нов Адолф Хитлер, не ме разбирай неправилно. Изобщо не се интересувам от политика или от международното положение, ако не засягат бизнеса ми. Не желая да управлявам тази страна, а просто да контролирам хората, които я управляват. И повярвайте ми, хората ще бъдат много по-добре, когато аз контролирам.
— Как? — запита Мег. — Ще направите ли нещо за тях?
— Разбира се. Тази страна има външен дълг от тринадесет милиарда долара. Не колкото Бразилия и Аржентина, но е достатъчно зле.
Кат преглътна.
— Тринадесет милиарда долара? Как по дяволите можете да платите това?
— Нашият консорциум, заедно с още шест други, притежава значително повече от това — каза Принс. — А след като този дълг се изплати, доларът от данъчното облагане може да бъде изразходван за жилищно строителство, професионално обучение, промишлено развитие и най-вече за програми за лечение на наркомани.
— Не разбирам — каза Кат. — Защо ще искате програма за отказване от наркотиците в тази страна?
— Много просто — отговори Принс, като разтвори ръце. — Проблемът с наркотиците е много скъп за нацията — поражда силна престъпност, която изисква голям полицейски апарат и система от затвори, за да бъде контролиран. Ще елиминираме проблема с наркотиците много бързо, защото ние владеем източника им. Ние виждаме търговията с кокаина изцяло като износна. Когато посетите тази страна след пет години, ще видите общо благоденствие, туризмът ще бъде възроден, просяците и крадците ще са се махнали от улиците, решетките ще бъдат свалени от прозорците и вратите на къщите. Колумбия ще бъде перлата на западното полукълбо. Повярвайте ми, ще направя всичко това реалност.
— Това е смайващ план — каза Мег. — Колко хора ще трябва да убиете, за да осъществите това?
Принс вдигна рамене.
— Има ли значение? Колкото трябва. Наркоманите, които не се поддават на лечение, трябва да заминат, известна част от правителствените, съдебните и журналистическите среди също ще трябва да бъдат елиминирани. Ще има цензура върху пресата, но само дотолкова, доколкото засяга нас. Всичко това ще бъде извършвано по много делови начин. Това е тайната на моята програма — провежда се стриктно по доказани предприемачески методи.
Кат погледна Джинкс. Тя се хранеше и очевидно не обръщаше внимание на разговора.
Принс се изправи.
— Желаете ли малка разходка из мястото?
— Да, благодаря — отговори Кат. — С удоволствие.
Принс се обърна, каза нещо на испански на един прислужник, а Кат прошепна на Мег:
— Опитай се да говориш с Джинкс. Разбери къде е стаята й и какъв режим има.
Принс ги поведе към голямата къща. Кат тръгна до него, а Мег изостана с Джинкс.
— Колко време ти е трябвало, за да построиш всичко това?
— От началото минаха две години. Когато наемеш работници, плащаш им добре и ги държиш тук, докато свършат работата, всичко става много бързо. Не е завършено, но след два месеца ще бъдем готови.
— Виждам, че строите самолетна писта — каза Кат.
— Да. Ще имаме писта, която може да приема голям транспортен самолет, както и моя.
Продължиха напред по пътеката. Принс показа водопречиствателната станция, зеленчуковата и овощната градина.
— Тук имаме всичко необходимо. Когато пистата стане готова, ще можем да донасяме каквото ни е нужно направо от Богота.
— Не сте ли малко откъснати от външния свят? — запита Кат.
— Елате. Ще ви покажа нещо — каза Принс и ги поведе в къщата към канцеларията на Варгас.
Варгас вдигна поглед от бюрото.
— Не си губи времето с нас — каза му Принс и продължи към съседната стая, която беше пълна с електронно оборудване.
— Тук имаме пълен комуникационен център. Свързваме се със света, както един кораб в морето — и той посочи към една група от радиооборудване, а след това към друга, която един техник монтираше. — Скоро ще имаме собствена международна телефонна система. Близо до фабриката се монтират две сателитни антени, които ще ни свързват със света чрез спътник — ще можем да приемаме всяка телевизия, която си пожелаем. Надявах се, че ще имам тези неща готови за това събиране, но нещата се позабавиха.