Принс отиде до един компютърен терминал и започна да обяснява. Вниманието на Кат беше привлечено от намиращия се до лакътя на Принс принтер „Кат–1“. До него, с лицевата страна надолу, лежеше упътването за работа, а на обратната страна беше отпечатана негова снимка, направена в канцеларията му след случката с яхтата, когато беше обръснал брадата си и загубил килограми. Приликата беше поразителна. Под снимката името му беше с удебелен шрифт.
— Ние сме така добре оборудвани, както всички корпорации — казваше Принс. — Нормалните си операции ръководим от квартирата ни в Кали, но тук имам достатъчно средства, за да издавам нареждания.
Кат се разходи из стаята, като разглеждаше апаратурата. Спря се до Принс, взе упътването за принтера и започна да го разглежда.
— Имате ли офис тук? — запита той.
— Имам удобен апартамент на горния етаж и кабинетът ми се намира там — отговори Принс, но не предложи да го покаже.
Кат затвори упътването за принтера и го постави на един рафт над него, далече от погледа на Принс.
— Е, аз имам работа — каза Принс. — Вие можете да си поръчате обяд във вилата. Имате разписанието за семинарите, нали?
— Да — отговори Кат.
Последваха Принс до главното фоайе, а той се извини и се изкачи по стълбите. Джинкс го последва като кученце.
Кат хвана Мег за ръката и я изведе навън.
— Е? Откри ли нещо?
— Живее с Принс в апартамента му — каза Мег. Тръгнаха по пътеката към вилата си. — Другите момичета имат нещо като обща спалня в задната част на къщата.
— Това е лошо. Трудно ще мога да се добера до нея, ако е с Принс през цялото време.
И въпреки това желанието му да се добере до нея, пък и до Принс, се засили.
— Успя ли да разбереш още нещо?
— Казва, че е родена и израснала в Картахена, но акцентът й не е както трябва. Може би е американка.
— Това е безсмислица. Джинкс е. Уверявам те.
— Тя каза още нещо.
— Какво?
— Питах я как се е запознала с Анакондата.
— И?
— Думите й бяха „Винаги съм познавала Стан“.
— Господи! Той й е направил нещо, упоил я е или нещо такова.
— Не играе тенис като упоен човек, Кат. Момичето ми изглежда съвсем нормално. Или най-малкото толкова нормално, колкото човек може да е на място като това. Тя изглежда доста доволна, че е със Стан.
— Направил й е нещо — каза упорито Кат. — Трябва да намеря начин да я измъкна оттук.
Мег спря и се обърна към него.
— Кат! Изслушай ме.
— Добре — спря се той.
— Може би не си откачен. Може би това момиче е дъщеря ти.
— Е, благодаря поне за това.
Мег продължи:
— Но тя не е вече твоята дъщеря — това трябва да ти бъде ясно.
— Какво говориш? Искаш да кажеш, че след като вече не е същата, аз трябва да забравя за нея?
— He. He искам да кажа това. Знам, че ще се опиташ да я измъкнеш оттук.
— За това си права.
— Но трябва да осъзнаеш нещо.
— Какво? — запита той.
— Тя няма да иска.
30.
Кат седя вцепенено по време на следобедните уроци на тема „Създаване на мрежа за продажба на кокаин в откупена територия“. Намираше се тук вече двадесет и четири часа и не беше стигнал доникъде. Да. Знаеше къде живее Джинкс, но се оказа, че това може би е най-добре охраняваното място — всъщност единственото сигурно място. С изключение на фабриката в лагера беше достатъчно лесно да се види всичко и никой не питаше никого къде отива. Принс и хората му, изглежда, се считаха за неуязвими поради отдалечеността им и след като бяха проверили всеки, който се намираше тук, бяха достатъчно надменни, за да не подозират никого.
Лекцията свърши и Кат се върна във вилата. Мег беше на друга лекция и все още я нямаше. Температурата отвън беше замайваща, а влагата правеше нещата още по-лоши. Кат обу банските си и тръгна към басейна. Там имаше шест души, които бяха насядали по масите и пиеха напитки. Между тях беше Дел, когото виждаше за първи път от миналата вечер. Кат преплува две дължини, седна на ръба на басейна и започна да чака. Скоро Дел дойде и седна до него.
— Опитах се да разговарям с Джинкс снощи — каза той. — Тя се престори, че не ме познава и дори, че не разбира какво говоря.