А когато веднъж пих без пробуда цели три седмици наред, реших, че съм стигнал до крайната точка. Е, мислех си, по-нататък вече няма къде. Време е да се свестиш, време е да отидеш напред. Винаги, независимо от това, дали бивах пиян, или не — в дъното на душата ми един глас ми шепнеше, че всички тия пиянства и рисковани пътувания още не са целият живот. Този глас беше моят добър гений. За щастие аз бях създаден така, че навред и винаги слушах този глас. Слушах как той ме примамва натам, към белия свят. Добродетелта тука не играеше никаква роля. То беше любопитството, желанието да знам, безпокойното търсене на нещо чудесно, което смътно налучквах или за което се досещах. Какъв смисъл има инак животът — запитвах се, — ако ей това е всичкото, което той може да даде? Не, сигурно трябва да има още нещо, далеко-далеко.
Но веднъж цар Алкохол изигра с мене една зла шега и това ме подбуди веднага да изпълня решението си — да напусна досегашния си живот и да се погрижа да отплувам по-далеко. Тази шега беше невероятна — чудовищна шега; тя откри пред мене една бездна, за която по-рано нямах представа. Веднъж — беше един часа през нощта след усилено пиене — аз си тръгнах с несигурни стъпки към моята лодка, привързана в самия край на пристанището; мислех да спя в нея. Приливът с бясна скорост гонеше вълните из пролива Каркинец. Когато най-сетне напразно се мъчех да вляза в лодката, настъпи времето на пълния отлив. Нито на брега, нито в гемията имаше жива душа. Течението ме понесе. Не се уплаших. Подобно приключение ми се видя дори занимателно. Аз плувах добре и в това разгорещено състояние, в което бях, допирането на студената вода до тялото ми ме освежаваше като прохладно платно.
И тогава именно цар Алкохол изигра с мене своята безумна шега. Неочаквано ме обзе желанието да се отдам на волята на вълните на отлива. Всякакви болезнени настроения са ми били винаги чужди. Мисълта за самоубийство никога не ми е минава през ум. Сега, когато тя ми се мерна, стори ми се, че подобна смърт ще бъде красив, великолепен завършек на моя кратък, но интересен живот. Аз, който никога не съм познавал любовта на момиче или жена, нито родителска привързаност, не познавах насладата, която може да даде широката област на изкуството, аз, който нито веднъж не бях се катерил по безстрастните и далечни като звездите върхове на философията и който бях видял само едно малко ъгълче на широкия и красив свят, реших, че няма повече нищо, че съм видял всичко, изпитал всичко, каквото има интересно в живота, и че е дошло време да умра. Това беше една мръсна дяволия на цар Алкохол, който завладял моето въображение, ме надмогна и в пиян сън ме повлече към смъртта.
О, той умееше майсторски да убеждава! Да, нямаше съмнение, че аз съм изпитал всичко в живота и това всичко нямаше голяма цена. Състоянието на скотско опиянение, в което бях прекарал няколко месеца (при този спомен ме обзе съзнанието за моето падение и предишното чувство за греховност), — ето най-доброто, което съм изпитвал; и много ли струваше то — аз сам виждах сега. Да вземем за пример ония стари пропаднали скитници, които някога съм черпил. Ето, значи какъв е краят. Нима и аз ще стана като тях? — Не, хиляди пъти не! И аз проливах сълзи на сладка скръб над прекрасния юноша, когото течението отнасяше. (Кой не е видял плачещи пияници, меланхолично настроени? Можете да ги срещнете по всичките барове и ако нямат друг слушател, комуто да разправят за своите страдания, те ги поверяват на кръчмаря, който, ще, не ще, трябва да ги слуша, защото му се плаща).
Допирането на водата беше извънредно приятно. Такава смърт беше достойна за мъж. Цар Алкохол внезапно бе курдисал в моя опиянен мозък съвсем друга музика. Далеч от сълзите и съжаленията! Аз умирам със смъртта на герой, който загива по своя воля и от собствената си ръка. Затова проточих от цяло гърло предсмъртна песен; водата, която се плискаше и попадаше в очите ми, ми напомняше в какво положение се намирам.
По-надолу от град Бенишия, там, където се издава в морето пристанището Солано, приливът се разширява и образува така наречения залив на Търнъровата корабостроителница. Аз плувах в ивицата на крайбрежното течение, което минава край пристанището Солано, а оттам отива в залива. Отдавна знаех какъв силен водовъртеж се образува там, където това течение завива около Острова на мъртвеца, за да се понесе след това към пристанището. А мен съвсем не ми се искаше да ме понесе към колците. Не ще бъде много приятно: при това ще трябва да прекарам цял час в борба с течението, когато изплувам от залива.