Тука ще си позволя да направя отстъпление и да разправя нещо, което стана с мене много наскоро — едва миналата година. Аз запретнах четворката коне в една лека таратайка и качих вътре Чармиан: три и половина месеца по такъв начин обикаляхме с нея най-дивите места ма Калифорнийските и Орегонските планини. Всяка сутрин аз работех — пишех всекидневната си порция белетристика. Като напишех, колкото си бях предвидил, качвах се в таратайката и пътувахме цял ден — до следната спирка. Но удобни за спиране места не всякога се намираха на еднакви разстояния едно от друго; състоянието на пътищата също така биваше съвсем различно; затова ставаше необходимо всеки път в предвечерието да си съставям план за пътуването и да си определям къде и как ще работя. Трябваше да знам кога именно трябва да пристигнем, за да седна да пиша навреме и навреме да завърша определеното число страници. Понякога се случваше, когато ни предстоеше дълъг път, да ставам в пет часа сутринта и да сядам на работа. Понякога пък, когато пътят биваше удобен и не много далечен, можех да започна работа и в девет.
Но как да разпределя предварително деня си? Щом пристигах в някой град, най-първо настанявах конете за през нощта, а из пътя от конюшнята до хотела се отбивах в някоя кръчма. Първо, трябваше да пийна нещо — да, да, искаше ми се да пийна; но не забравяйте, че аз се научих да пия именно затова, защото жадувах да разузная много работи. И така, трябваше преди всичко да пийна.
— Сръбнете с мене за компания — обръщах се към кръчмаря. И след това, като пийнехме, аз започвах да разпитвам за пътя и удобните места за спиране по набелязания маршрут.
— Почакайте — казва например съдържателят на кръчмата, — има път през Тероутерския гребен. Той беше едно време в добро състояние. Минавал съм оттам преди три години. Но през пролетта май че не работи. Знаете ли какво — чакай да попитам Джери…
И кръчмарят се обръща към някой човек, който е седнал пред масичка или се е облакътил в другия край на бара, — някой си Джери, Том или Бил.
— Я слушай, Джери, как стои работата с Тероутерския път? Ти ходи до Уилкинс миналата седмица.
А докато Бил, Джери или Том, размърда мозъка си и пусне в ход мислителния си апарат, аз му предлагам да пие една чашка с нас. Сетне започва обсъждането, кой път е по-добър, този или онзи, къде е по-удобно да се направи спирка, колко време приблизително ще има да се пътува, къде са най-богатите с пъстърва реки и така нататък; в разговора се намесват присъстващите и беседата се съпровожда с почерпка.
Още две-три отбивания по кръчмите и главата ми започва малко да шуми; но затова пък съм се запознал почти с всички в града, успял съм да узная всичко за самия град и доста много за околностите му. Вече знам всички местни политически деятели, адвокати, журналисти, търговци, а също така чифликчиите, които понякога идват в града, ловджиите, златотърсачите. Вечерта, когато се разхождаме с Чармиан из главната улица нагоре и надолу, тя безкрайно се чуди, като вижда многобройните познати, които съм успял да завъдя в този съвсем чужд град.
Всичко това говори какви услуги ни оказва цар Алкохол. С тези услуги той още повече затвърдява властта си над хората. И навсякъде, където и да попадах през дългите години на скитничество по белия свят, — пак виждах все същото. Дали това бе кабаре в Латинския квартал в Париж, или пък кафене в някое глухо италианско селце, или бордей за моряци в някой крайморски град, или пък най-после в клуба за уиски-сода, — винаги излизаше така, че само там, където Цар Алкохол сближава хората, мога отведнъж да се доближа до чужд човек, да срещна, който ми трябва, и да разузная всичко. И затова е необходимо, в бъдещите щастливи дни, когато цар Алкохол ще бъде наред с другите остатъци от варварството, заличен от живота на човечеството, кръчмата да бъде заменена с нещо друго; трябва да има друго някое място, където чужди хора да имат възможност да се срещнат, да се сближат и да правят нужните им справки.
Но време е да се върна към моя разказ. След като напуснах Бенишия, новият път, който бях избрал, ме доведе пак в кръчма. Аз нямах никакво морално предубеждение против пиянството; вкусът на алкохола, както по-рано, съвсем не ми се харесваше. Но бях вече започнал да се отнасям към цар Алкохол с почтителност и недоверие. Съвсем не можах да забравя шегата, която той изигра с мене, когато съвсем не желаех да умирам. И затова продължавах да пия, но реших да бъда нащрек и занапред да не се поддавам, когато цар Алкохол започне да ми нашепва мисълта за самоубийство.