Когато стигнех в някой нов град, веднага завързвах познанства в кръчмата, когато скитах и нямаше с какво да заплатя за нощуване, единственото място, където се съгласяваха да ме приемат и да ми дадат място при огнището, беше кръчмата. В кръчмата аз можех да се измия, да се вчесам, да почистя дрехите си. При това проклетите кръчми винаги бяха на лесно, под ръка. Моят роден Запад просто кипеше от тях.
Разбира се, че не можех така да вляза при непознати хора в къщата им. Техните врата не бяха отворени за мене; при тяхното огнище нямаше приготвено за мене място. С църкви и свещеници никога не бе ми се случвало да имам работа. Но онова малко, което знаех за тях, съвсем не ме привличаше. Църквата не бе обкръжена с яркия ореол на романтизма; тя не обещаваше никакви интересни приключения. Свещениците пък принадлежаха към онзи род хора, с които никога нищо не се случва. Те прекарват цял живот на едно и също място; това са хора на реда и строгата система, същества ограничени, с тесен кръгозор. В тях не може да се търси величие, богато въображение, чувство на другарство. А аз исках да се запознавам с добри момчета, весели и добродушни, притежаващи смелост, която понякога да преминава в безумие; аз търсех другари щедри и великодушни, а не мокри кокошки.
Ето още едно от обвиненията, които отправям на цар Алкохол: ужасно е, че той слага ръка именно върху добрите момчета — върху ония хора, у които има пламъчец, пориви; върху ония, които имат размах, горещината и всички най-ценни човешки слабости. А цар Алкохол гаси този пламъчец, заглушава всичките пориви; макар да не убива отведнъж своите жертви и не отнема разсъдъка им, той ги принуждава да загрубеят, да се отпуснат, той изкривява и развращава душата им, без да остави в нея нито следа от предишното благородство, предишната изтънченост.
И още нещо — това вече го казвам въз основа на по-късния опит, — дано небето ме избави от обикновените, средни мъже, които не можеш да наречеш славни момчета; от ония, които имат лед в сърцето и лед в ума си; които не пушат, не пият, не ругаят, не извършват постъпки, при които се иска храброст; които се боят да се отплатят за една обида, да нанесат удар на врага: в техните слаби душички животът никога не е кипял, не се е преливал и не ги е подбуждал към смелост и дързост. Такива хора няма да срещнете в кръчмата; но така също няма да ги видите и да умират за идея, няма да ги срещнете на славното поприще на приключенията; те никога не могат да любят безумно, както любят боговете. Не, всичко това не е за тях, те са много заети да мислят как да не си намокрят краката, как да не преуморят сърцето си, как да увенчаят с успех на дребно своя мъжделив, сивичък живот.
Ето в това обвинявам главно цар Алкохол. Защото тъкмо тия славни момчета, които струват нещо, чиято слабост произлиза от прекомерната смелост и буйната дързост — тъкмо тия хора той съблазнява и погубва, както и мекотелите; но не за тях, за тия най-жалки екземпляри от човешкия род ми е думата сега. За друго съм загрижен; че цар Алкохол погубва такова голямо количество най-добри представители на нашата раса. И причината за тяхната гибел е тая, че цар Алкохол е на всеки кръстопът — и на шосето, и в коя да е уличка, — достъпен за всички, пазен от закона, поздравяван от полицаите на пост; той привиква своите жертви, хваща ги за ръка и ги води на ония места, където се събират все славни момчета, все смелчаци, за да сръбнат в добра компания. Ако не беше цар Алкохол, все едно, тези смелчаци пак щяха да се родят на света и щяха да извършат нещо, вместо да загинат безславно.
Колко пъти съм изпитвал на себе си какво чувство на другарство създава цар Алкохол. Вървя например по пътечката и отивам към помпата, за да почакам и видя дали няма да се спре там товарния влак, който минава; и неочаквано там срещам една компания алки (така се наричат скитниците-пияници, които пият денатуриран спирт). Веднага всички се ръкуват с мене, поздравляват ме и ме поканват да сръбна и аз в тяхната компания. Черпят ме с технически алкохол, умело разреден с вода — и скоро аз участвам в общото веселие, главата ми шуми и цар Алкохол ми нашепва, че животът е прекрасен, че всички ние сме храбри и добри хора, че сме свободни същества, които безгрижно, като богове, шестваме по жизнения път, изпращайки по дяволите целия свят, където царува условността, сухотата на ума и душата, където всички чувства са размерени на аршин.