Те винаги намират усмивка и приветствие за всекиго, дори и за нас и за вас, макар че нямате в джоба си пет цента да си платите чаша вино; дори за онзи страхлив скитник, който се крие в ъгъла и който, разбира се, има право на глас. Наистина той може винаги да се зарегистрира някъде в някой хотел. И представете си, достатъчно е само да се явят тези господа, достатъчно е да видите как широко отварят вратата и влизат, широкоплещести, с изпъчени гърди, с явни признаци на отлично храносмилане, благодарение на което те не могат да не бъдат оптимисти, не могат да не подчинят живота на себе си — достатъчно е само да ги видите и изведнъж вие се поободрявате. Значи, вечерта все пак ще се ознаменува с нещо; във всеки случай ще успеете поне да започнете с пиенето. А след това — кой знае? — може би боговете ще бъдат благосклонни към вас; може би ще успеете да пийнете още и вечерта ще се завърши с грандиозна оргия. И наистина не сте успели да се огледате и вече стоите в бара, мятат в устата си чаша след чаша и се мъчите да запомните фамилните имена на новите си познати и какви длъжности мечтаят те да заемат.
Тъкмо в това време, в разгара на предизборната кампания, когато кандидатите се занимаваха с обхождане на кръчмите, аз започнах да запълням празнините на образованието си и много мои илюзии се пръснаха като сапунени мехури — у мене, който някога се зачитах в «Борци с чукове» и «От раздавач станал президент». Да, аз вече започнах да разбирам колко хубаво нещо е политиката и какви благородни хора са политическите деятели!
И така тази вечер ние с Нелсън седяхме в кръчмата без пукната пара в джоба си, с пресъхнали гърла, но с твърдата надежда на пияниците, че случайно отнякъде ще дойде пиене. Седяхме и чакахме няма ли да се мерне някой — главно се надявахме на кандидатите. И изведнъж влиза Джо Хус — пияницата с вечна жажда, със зли очи, крив нос и цветче в петлицата на куртката си.
— Хайде, момчета, да вървим: безплатно пиене — пий колкото ти душа иска! Не искам да изгубите този случай.
— Къде е? — попитахме ние.
— Хайде с мене. Ще ви разправя из пътя — няма време, не бива да губим нито минути.
И ние бързо закрачихме, отдалечавайки се от центъра на града. Из пътя Джо започна да ни обяснява:
— Това го устройва Ханкокската пожарна команда. Всеки трябва да се облече с червена риза и каска, да вземе в ръка един факел и това е всичко. След това ще закарат всички с особен влак в Хайуордс на демонстрация.
Струва ми се, това щеше да стане в Хайуордс. Но впрочем може да беше и в Сан Леандро или в Найлз. Да ме убиете, не помня какъв вид организация беше Ханкокската пожарна команда — демократична ли, или републиканска. Но както и да е, организаторите на демонстрацията почувствали нужда от факлоносци и всеки, който се съгласял да участва в шествието, можел, ако иска, да се напие.
— Целият град ще се обърне с краката нагоре — продължи Хус. — Как ще бъде откъм пиенето ли питате? — като река ще се лее! Организаторите на демонстрацията са закупили всичко, каквото има по кръчмите. Няма да плащаме нищо. Изправи се пред тезгяха и искай каквото ти се ще.
В помещението на пожарната команда на Осма улица, наблизо до Бродуей, ние се облякохме с пожарникарски ризи и турихме каски; дадоха ни факли, изпратиха ни вкупом на гарата и ни натовариха на влака. Из целия път ръмжахме, че не ни дадоха нито една чашка, преди да тръгнем. О, организаторите бяха опитни хора — неведнъж са имали работа с нашего брата. В Хайуордс също не ни дадоха да пием нищо. Най-напред участвай в процесията и си заслужи пиенето — такъв беше лозунгът им.
Шествието се свърши. Тогава се отвориха кръчмите. Навсякъде бяха наети допълнителни прислужници; във всяка кръчма пред заляния с вино и нито веднъж неизбърсан тезгях стоеше шестредова тълпа. Нямаше кога да се бърше тезгяха, нито да се мият чаши. Изобщо нямаше време за нищо: едвам успяваха да пълнят чашите. Оукландци, които работят на пристанището, знаят при случай да покажат какво значи истинска жажда.
Но този начин — блъсканицата и борбата пред тезгяха — ни се видя много бавен. Та всичките напитки в кръчмата ни принадлежаха. Платили са ги водачите на партиите, за да ни почерпят. А ние вече участвахме в шествието, нали? Ние си спечелихме вече почерпката, нали? Затова решихме да предприемем флангова атака, обходихме тезгяха откъм двата края, отблъснахме прислужниците, които почнаха уж да протестират, и започнахме да се черпим сами.