Когато боят свърши и аз се свестих — все пак не бях дошъл на себе си. Също така малко осъзнавах околното, като давещият се, който продължава да се блъска, дори след като е загубил съзнание. Никак не помня какво съм правил, но оказа се, че така настойчиво съм викал: — Въздух, въздух! — та Нелсън най-сетне разбрал каква е работата; той разбрал, че съвсем нямам намерение да се самоубивам. Тогава той сам извадил късчетата стъкла от прозореца и ми позволил да извадя навън главата си до рамената. Той донякъде разбрал, че положението ми е сериозно и ме прегърнал през кръста, за да ми попречи да се подавам много навън. Така пътувах през цялото време до Оукланд и започнах да се боря като луд винаги, когато Нелсън се опитваше да ме вмъкне назад във вагона.
Тука именно имах за цялото време единствен мимолетен проблясък от съзнание. Едничкото, което помня от момента, когато паднах на пътеката под дърветата, до момента, когато се събудих на другия ден вечерта, е оня миг, когато подадох главата си през прозореца и в лицето ме лъхна вятър от движението на влака; от тоя вятър искри полетяха в очите ми; те горяха клепките ми, ослепяваха ме, — а аз все пак дишах, дишах с всичка сила. Всичката сила на волята ми бе насочена към това да дишам, да дишам колкото е възможно по-дълбоко, да събирам в дробовете си колкото може повече въздух, за колкото може по-малко време. Това или смърт — ето кое разбирах много добре; аз бях опитен плувец, много пъти бях плувал под водата и затова много добре знаех това; изпитвах адски мъки от дълготрайната липса на въздух в ония минути, когато ми се връщаше съзнанието и поставих лицето си срещу вятъра и искрите и дишах, за да не умра.
Повече нищо не помня. Дойдох на себе си на другия ден вечерта, в един хотел, близо до пристанището. Бях сам. Докторът не повикали. И така лесно можех да умра. Нелсън и другите решили, че чисто и просто трябва да ме оставят да се наспя и ме оставили да спя седемнайсет часа в коматозно състояние. Всеки лекар знае, че често хората умират, защото са изпили наведнъж кварта уиски или повече. Всички сме чели за това; обикновено се казва, че те били свикнали хора, но се опитали да пият на бас и не издържали. Тогава аз още не знаех нищо за това. Този случай ми послужи за поука; той не се завърши печално не благодарение на някакви особени качества или на моята доблест, а само благодарение на някаква щастлива случайност и на моя железен организъм. Още веднъж моето здраве удържа връх над цар Алкохол. Още един негов убийствен капан избягах, още веднъж минах благополучно над тресавище и с опасност за живота си усвоих оная предпазливост, която ми даде възможност да продължавам да пия, макар внимателно, в продължение на много години.
Чудно нещо! Всичко това се случи преди двадесет години; аз съм още жив и мога да се ползвам от живота: оттогава много съм видял, много съм направил, усилено живях; и все пак и досега потрепервам, като си спомням, че бях буквално на косъм от смъртта, че насмалко не изтървах тия чудесни двадесет години, които ми се паднаха след това. И ако цар Алкохол не успя да ме погуби в деня на демонстрацията на Ханкокската пожарна команда, затова не е виновен той, повярвайте!
Глава 15
В 1892 година, в ранна пролет, аз реших да замина за далечно плаване. Това решение всъщност не беше във връзка със случая в дена на демонстрацията на Ханкокската пожарна команда. Аз все още продължавах да живея и да посещавам кръчмите; аз буквално живеех в кръчмата. Да пиеш уиски беше според мене опасно, но нямаше в това нищо лошо. Уискито е страшно нещо, както и много други неща в света. От уиски са умирали хора; но от друга страна и на рибаря понякога лодката може да се обърне и той се удавя или скитникът, който пътува безплатно, попада под влака, който го нарязва на късове. За да устоиш против вятъра и вълните, против влаковете и кръчмите, трябва да имаш известна съобразителност. Колкото се отнася до мене, аз реших никога вече да не изпивам наведнъж кварта уиски.
Друго едно обстоятелство ме подбуди да стана моряк: по това време аз за пръв път си представях мислено пътя към смъртта, по който цар Алкохол води своите привърженици. Тази картина впрочем аз си рисувах още достатъчно смътно; при това тя ми се представяше откъм две страни, които за мене в това време често се преплитаха помежду си.
Наблюдавайки средата, в която се движех, аз започнах да забелязвам, че този начин на живеене, който водим ние, е по-пагубен, отколкото животът, който водят мнозинството хора. Цар Алкохол унищожава у човека нравственото чувство, тласка го към престъпление. Много често съм виждал как хора в пияно състояние са вършили такива работи, които не биха им дошли на ум, ако бяха трезви. И това още не беше най-лошото. След престъплението идваше наказанието. Престъплението погубваше хората. Мнозина мои приятели, с които се срещах в кръчмите и с които заедно пиех, бяха в трезво състояние добродушни и безобидни момчета; затова пък, когато се напиеха, те бяха способни на най-долни, безумни постъпки. И тогава полицаите ги отвеждаха и ги затваряха и аз отивах да се сбогувам с тях, когато ги водеха отвъд залива, където им обличаха дрехата на каторжници. И колко пъти съм имал случай да чувам тогава едно и също оправдание: Ако не бях пиян тогава, за нищо на света не бих извършил това! — Понякога под влиянието на цар Алкохол се извършваха най-ужасни постъпки — постъпки, от които потреперваше дори моето закоравяло сърце.