Имаше и друга страна този път на смъртта: това беше пътят на отчаяните пияници. Такъв човек може всеки момент да замине за онзи свят без дори видима причина. Когато пияниците заболяваха — дори от най-незначителна болест, от която всеки нормален човек би оздравял, — те просто угасваха като свещица. Понякога ги намираха мъртви в леглото, понякога изваждаха телата им от водата; или пък просто ги сполетяваше нещастен случай както например с Бил Кели. В пияно състояние той разтоварвал един кораб и му се откъсна пръста; а можеше да се случи да се откъсне главата му вместо пръста.
И така, аз започнах да се замислям над положението си и дойдох до заключението, че моят начин на живеене за нищо не го бива. Много бързо той водеше към гроба, а моята младост и присъщата ми жажда за живот не можеха да се примирят с мисълта за смъртта. Но имаше само един начин да напусна този живот — да замина в далечно плаване. В залива Сан Франциско зимуваше цяла флотилия, която се готвеше за лов на морски котки; в кръчмата срещнах шпикери, помощниците им, ловци, и гребци. Запознах се с ловеца Пит Холт и приех неговото предложение да стана в неговата лодка гребец и да постъпя в една шхуна с него. Още там ние поляхме съглашението с половина дузина шишенца.
Веднага се събудиха моите предишни неспокойни стремежи, които бяха като че ли улегнали под влияние на цар Алкохол. Аз почувствах, че ми е дотегнал до смърт животът в кръчмите и Оукландското пристанище; аз не можех дори да разбера защо всичко това някога ми изглеждаше така привлекателно. В ума ми през всичкото това време се носеше картината на «пътищата на смъртта» и аз започнах вече да се страхувам да не случи с мене нещо преди отплаването, което бе определено за януари. Започнах да се държа по-предпазливо, по-малко пиех и по-често си ходех у дома. Когато пиенето се превръщаше в дива оргия, аз побягвах. Когато Нелсън се наливаше до безумие, винаги се изхитрях и офейквах.
На 12 януари 1893 г. аз навърших 17 години, а на 20 подписах договор за постъпване на кораба «Софи Сезерланд». Това беше тримачтова шхуна, която заминаваше за лов покрай бреговете на Япония. Разбира се, договорът трябваше да се полее. Джо Виджи ми размени банкнотата, която получих в предплата; най-напред почерпи Пит Холт, после аз, после Джо Виджи, после другите ловци. Какво да се прави? Такива бяха нравите на старите моряци. А кой бях аз — 17-годишно хлапе, — за да се отклонявам от обичаите на тези едри, широкоплещести възрастни мъже.
Глава 16
На «Софи Сезерланд» нямаше какво да се пие, плаването продължи петдесет и един ден и аз през цялото време блаженствах. Ние се възползвахме от североизточния мусон и с негова помощ започнахме бързо да се движим на юг, към Бонинските острови, — отделна, принадлежаща на Япония група, която служи за сборище на канадската и американската ловджийски флоти. Тук корабите се запасяваха с вода и правеха необходимите поправки, преди да се впуснат в тримесечно плаване покрай японските брегове в Беринговото море, където ставаше ловът на морските котки.
Тези петдесет дни успешно плаване, които прекарвах в абсолютно въздържане от спиртни питиета, напълно възстановиха здравето ми. Чувствах се отлично. От организма ми беше изгонена всичката алкохолна отрова; от самото начало на плаването не усетих ни веднъж желание да пия; дори не си спомнях за пиене. Разбира се, моряците често говореха помежду си за пиянство, разправяха за най-интересни или смешни случаи, станали във време на гуляи. За тези инциденти те си спомниха с по-голямо удоволствие, с по-голямо увлечение, отколкото за всички други случаи в своя живот, пълен с приключения.