Още не бе се мръкнало, когато Виктор от пиянство съвсем загуби ума си. Той искаше да се бие с всички и с всичко. По-нататък имах случай да видя из лудниците буйни луди; разлика между тях и Виктор нямаше никаква — може би само тая, че той беше още по-нетърпим. През цялото време ние с Аксел трябваше да се намесваме, да помиряваме сбитите, така че и ние изпащахме в общите сборичквания; най-сетне се изхитрихме, като турихме в ход цялата си предпазливост и хитрост на пияни хора, да придумаме нашия приятел да влезе в лодката и след това да го откараме на кораба.
Но щом стъпи на палубата, Виктор започна да прави скандали. Той беше силен, колкото няколко мъже, взети заедно, и вдигна всичко с краката нагоре. Много добре помня, че натъпка един моряк в сандъка с веригите; за щастие морякът не пострада твърде много. Виктор не беше в състояние да го свие както трябва. Морякът се извиваше и гледаше да му избяга и Виктор си разкървави ръцете в грамадните халки на морската верига. Когато най-сетне успяхме да го издърпаме от сандъка, лудостта му взе друга форма: той си въобрази, че е велик плувец, и изведнъж скочи през борда и започна да доказва своето мнение да плува като се блъскаше като полумъртва свиня и усилено гълташе солена вода.
Извадихме го от водата като с въдица, занесохме го долу, съблякохме го и го сложихме на пейката; тогава почувствахме и себе си съвсем разбити. Но все пак ни се искаше да постоим още на брега; и отидохме, като оставихме на кораба Виктор, който високо хъркаше. Интересно е, че другарите на Виктор, които сами обичаха да пият, го осъждаха. Те клатеха глави неодобрително и мърмореха: — Такъв човек не бива да пие! — а между това Виктор беше най-ловкият моряк и най-добродушният човек от целия екипаж. Той беше във всяко отношение идеален моряк; другарите му го ценяха според заслугите, уважаваха го и го обичаха. Но цар Алкохол умееше да го превръща в буен луд. Тук именно намираха другите пияници разликата между него и себе си. Те знаеха, че от пиянството — моряците винаги пият прекалено много — подлудяват и те; но те изпадаха само в тиха лудост. Буйната лудост — виж, това вече е лошо: тя похабява веселбата на другите и често се завършва с трагедия. От гледището на тия хора в тихата лудост нямаше нищо за осъждане. Но ако застанем на общочовешко гледище — нима не е за осъждане всяка лудост? А кой умее по-добре от цар Алкохол да внуши безумие?
Но нека се върнем към нашия разказ. Когато отидохме пак на брега, ние с Аксел се отбихме в една удобна японска кръчмичка, седнахме вътре и започнахме да броим и сравняваме кой има повече синини по тялото си; пиейки, ние обсъждахме последните произшествия. Хареса ни да пием тук спокойно и на тихо и затова ударихме още по едно. Тогава в кръчмичката надникна един от нашите другари, след това — още неколцина и продължихме с тях скромната си почерпка. Най-после извикахме един японски оркестър, но още докато прозвучат първите ноти, внезапно от улицата се чу див вой, ясно слушан през книжните стени. Ние познавахме този звук. Виктор, продължавайки все още да вие и съвсем пренебрегвайки вратите, влетя при нас, като проби крехките стени на кръчмата. Очите му бяха налени с кръв и той диво размахваше мускулестите си ръце. Обзело го беше предишното безумие; той искаше да унищожи всичко, каквото види; той жадуваше кръв, нечия кръв. Музикантите удариха на бяг, ние също. За да се спасим, ние навлязохме в някакви дворове, промушвахме се през книжни стени. Готови бяхме на всичко само да избягаме.
Когато кръчмата беше наполовина разрушена, Виктор успя малко да се успокои; ние с Аксел се съгласихме да изплатим на стопанина всички загуби, а сами тръгнахме да търсим по-спокойно място. Главата улица беше обърната с краката нагоре. Стотици моряци, буйно весели, се разхождаха назад и напред. Понеже началникът на полицията със своя малък отряд се оказа съвършено безсилен, губернаторът заповядал на всички капитани на кораби да приберат своите команди на корабите преди мръкване.
Какво? Значи така искат да се отнесат с нас! Не успя тази новина да стигне до корабите и в тях не остана жива душа. Всички слязоха на брега. Дори ония, които по-рано съвсем не са мислили да слизат, и те започнаха да скачат в лодките. Нещастната заповед на губернатора предизвика всеобщ скандал. Минаха няколко часа, откак бе залязло слънцето, но моряците заявяваха едно: — Нека се опитат да ни върнат на корабите! Те ходеха из града и канеха властите да се опитат да направят това. Една голяма тълпа се събра пред къщата на губернатора; те пееха от цяло гърло моряшки песни; от ръка в ръка предаваха бутилки; някои шумно играеха. Полицаите, в това число и резервният отряд, стояха на купчини съвсем безпомощни и чакаха от губернатора заповед, която той твърде благоразумно не издаваше.