Мен лично ме спаси това, че имах дом и семейство, където можех да отида, аз прехвърлих залива, стигнах до Оукланд и между другото надзърнах в «списъка на смъртта». Нелсън вече го нямаше — застреляли го във време на въоръжена съпротива на полицията. «Уиски» също беше изчезнал. Изчезнали бяха също така Старият Кол, Старият Смоудж и Боб Смит. Другият Смит, от «Ени», се удавил. Французинът Франк според слухове се криел някъде към горното течение на реката; казваха, че той се страхувал да се покаже надолу, защото някъде бил направил нещо. Още неколцина души излежаваха наказания в Сен Куентин или Фолском. Големият Алеко, гъркът, когото познавах отблизо в Бенешия едно време и с когото често сме пили по цяла нощ, убил двама души и избягал в чужбина. Фитцмонс, с когото заедно плавах, когато бях в рибарския патрул, получил рана от нож в гърба; повредили се дробовете му, раната се усложнила в туберкулоза, дълго боледувал и най-после умрял. И така всички един след друг. Да, «пътят на смъртта» Беше оживен път; а по всичко онова, което знаех за тия хора, аз не се съмнявах, че за всичко е виновен цар Алкохол; за една смърт само той не беше виновен — за смъртта на Смит от «Ени».
Глава 18
Моето увлечение от Оукландското пристанище успя да мине съвсем. Престана да ми харесва тази обстановка, целия този живот. Аз се върнах пак към Оукландската безплатна библиотека и започнах пак да чета книги — този път с голямо внимание. При това майка ми твърдеше, че вече било време да стана по-сериозен: погулял съм доста, стига вече; време било да се заловя за постоянна работа. Пък и семейството ми се нуждаеше от пари. Подчинявайки се на всичко това, аз постъпих в една конопена фабрика и се задължих да работя по десет часа на денонощие срещу заплата десет цента за час. Макар че бях станал и по-силен, и по-ловък, сега получавах същата заплата, каквато и във фабриката за консерви, където работех преди няколко години. Наистина тук ми обещаваха след няколко месеца да ми повишат заплатата до долар и четвърт на ден.
От това време започва за мене период на пълна добродетел — поне колкото се отнася до цар Алкохол. Минаваха месец след месец, а аз не турях в уста нито капка питие. Но аз бях още на осемнайсет години, бях здрав и физическата работа не повреждаше мускулите ми — тя само ги укрепваше. Разбира се, като на всяко младо същество, беше ми необходимо развлечение, нещо възбуждащо — нещо по-друго от книгите и чисто механически труд. Веднъж случайно наминах в Съюза на християнската младеж. Там царуваше здравият дух на спорта, но за мене всичко това беше извънредно детинско. Аз вече не бях момче, не бях дори юноша, макар че бях млад. Аз бях другарувал с възрастни мъже. Знаех тайнствени и страшни неща. Сравнително с младите хора, които срещах в Християнския съюз, аз бях от съвсем друг свят, говорех на съвсем друг език, притежавах по-печален и по-ужасен опит. (Сега, когато си припомням живота си, започвам да разбирам, че истинско детинство никога не съм прекарал). Младежта от Съюза във всеки случай не ми прилягаше: тези момчета бяха много млади, много невинни. Впрочем аз не бих обръщал на това внимание, ако те можеха да се сближат с мене на друга почва и да ми дойдат на помощ духовно. Но аз бях много прочел из книгите — много повече от тях. Оскъдността на тяхното практическо познаване на живота, тяхното духовно богатство — всичко това даваше общо такава крупна отрицателна величина, която надминаваше и здравата им нравственост, и здравите им занятия със спорта.
С една дума аз вече не можех да играя детски игри с ученици от подготвителния клас. Целият този чист, хубав живот беше затворен за мене благодарение на това, че аз вече бях минал школата на цар Алкохол. Но все пак, когато настъпят нови, по-добри времена и алкохолът бъде съвсем изгонен от живота на хората, именно в клубовете ще ходят ония, които сега се влекат из кръчмите, за да завързват там познанства.