Глава 20
Конопената фабрика не изпълни задължението си — не повишиха заплатата ми до долар и четвърт на ден. В отговор на това аз, чиито деди са участвували във всички войни, като почнеш с отдавнашната дореволюционна борба с индианците — аз, младият и свободен американски гражданин, се възползувах от правото си да си избирам по свое желание работа и напуснах фабриката.
Все още държах за предишното си намерение — да постъпя на постоянно място — и затова почнах да се оглеждам наоколо дали няма да се намери нещо подходящо. Ясно беше едно. Неквалифицираният работник получаваше просяшка заплата. Необходимо е да се научи някой занаят. Реших да стана електротехник. Нуждата от тях се чувстваше все повече и повече. Но как да стана електротехник? Да постъпя в техническо училище или университет нямах средства; пък и нямах твърде високо мнение за теоретичната наука. Аз бях практик и живеех в свят, в който господствуваше практиката. Освен това все още вярвах в легендите, които бяха необходима принадлежност на мирогледа на всяко американско момче в мое време.
Нали е успяло едно момче-лодкар да стане президент? Всяко момче, постъпило на служба в някое търговско или промишлено учреждение, може със спестовност, енергия и умереност само да усвои работата, постепенно да се издига, да заема все по-отговорни длъжности и най-после да стане младши съдружник на фирмата. А след това вече да стане старши съдружник е лесна работа: само въпрос на време. Често се случвало — така се казва във вълшебната приказка, — че момчето е успявало благодарение на своето старание и усърдие да се ожени за дъщерята на своя господар. Към това време аз вече успях твърдо да повярвам в своето умение да задирям момичета и нито за минута не се съмнявах, че ще се оженя за дъщерята на господаря си. Бях твърдо убеден в това. Така са постъпвали всички митически момчета, щом са ставали възрастни.
Затова аз реших завинаги да се простя със скитническия живот. Отидох на електрическата станция, която снабдяваше с енергия една от линиите на Оукландския трамвай. Заведоха ме при самия главен директор. Той ме прие в кабинета си, разкошът на който буквално ме замая. Но все пак храбро заговорих. Обясних му, че бих искал на практика да изуча електрическото дело, че не се боя от работа, че съм свикнал на тежък труд; стига само да ме погледне, за да се убеди в моята сила и издръжливост. Казах му, че искам да започна от долните стъпала и с труда си да се издигам нагоре, че съм готов да посветя цял живот на това занятие и на своята работа.
Директорът просто светна. Като чу какво му казах, той ми отговори, че съм създаден от същото тесто, от което се изработват ония хора, които сполучват. Той сам винаги помагал на всеки млад американец, който иска да си пробие път. Господарите винаги търсят именно такива младежи като мене; но за жалост много рядко ги намират. Моето намерение е похвално и достойно за всяко уважение. Той сам ще следи лично, за да ми се даде пълна възможност да го изпълня. (Аз го слушах и сърцето ми трептеше и си мислех, че може би именно за неговата дъщеря ще се оженя след време).
— Най-напред, преди да си пробиете път и започнете да изучавате по-сложните и трудни отрасли на занаята — каза той, — вие, разбира се, ще трябва да поработите във вагонната работилница при поправката и поставянето на моторите. (Тук аз окончателно дойдох до заключение, че тъкмо неговата дъщеря ще бъде, и съобразявах дали той ще има много акции от предприятието).
— Но — продължи той — вие сам разбирате, не ще съмнение, че не можете да започнете с длъжността помощник на електротехника, който работи по моторите. Това ще дойде по-късно, когато стигнете с работата си до тази длъжност. Вие трябва всъщност да започнете от самото начало. Вашите длъжности във вагонната работилница ще се състоят в метене на пода, миене на прозорците, общо почистване на помещението. Когато докажете, че умеете да вършите тази работа, тогава ще можете да станете помощник-електротехник.
Не ми беше съвсем ясно по какъв начин метенето и миенето на пода могат да служат като подготовка за професията на електротехника; но аз знаех, че в книжките всички момчета са започвали с най-черната работа и чрез добросъвестно изпълнение на тази работа са ставали в края на краищата собственици на цялото предприятие.
— Кога мога да започна? — попитах аз, като бързах колкото се може по-скоро да тръгна по пътя, който откриваше пред мене такива бляскави перспективи.
— Но — каза директорът — както вече се уговорихме, вие ще трябва да започнете от самото начало. Вие не можете отведнъж да влезете във вагонната работилница дори като чистач. Вие трябва по-напред да минете през машинното отделение и да поработите известно време като смазвач. Сърцето ме прободе леко: за миг си представих, че пътят, който ме отделяше от неговата дъщеря, става някак много дълъг, но веднага пак се ободрих. Запознанството с парния двигател ще ми бъде полезно: ще стана по-добър електротехник. Ако работя като смазвач в машинното отделение, ще успея да изуча устройството на машините във всичките им детайли — аз знаех, че няма да изпусна такъв случай. Господи! Моята кариера ми се представяше в още по-бляскав вид, отколкото по-рано.