— Кога да се явя на работа? — попитах с дълбоко признателен тон.
— Но — каза директорът — вие не можете да очаквате още от първия ден да ви турят в машинното отделение. Ще трябва да се подготвите за това. Няма защо да ви казвам, че ще трябва да минете през котелното отделение. Впрочем аз знам, че вие отлично разбирате това. Вие ще видите, че дори подклаждането на въглищата е научна работа и не е дреболия, към която човек може да се отнася с пренебрежение. Знаете ли вие, че ние претегляме всеки фунт въглища, които изгаряме? По такъв начин ние узнаваме достойнствата на този или онзи сорт, който купуваме; ние до най-малките дреболии, до последния грам пресмятаме разходите във всеки отрасъл на производството. Заедно с това ние забелязваме кой огняр разходва повече въглища и кой поради неумение или небрежност ги използува по-зле от другите. — Лицето на директора пак се разля в усмивка. — Виждате какъв важен е незначителният наглед въпрос за въглищата; колкото по-добре усвоите тази работа, толкова по-добър работник ще бъдете — по-ценен и за нас, и за самия себе си. Е, сега съгласни ли сте да се заловите за работа?
— Когато обичате — мъжествено отговорих аз — и колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Добре — каза той. — Елате утре към седем.
Заведоха ме и ми показаха какви ще бъдат моите длъжности. Казаха ми и условията на работата: десет часа работен ден; работа всеки ден, включително неделните и празничните дни; един свободен ден в месеца; заплата — тридесет долара на месец. Нямаше от какво да почувствам възторг! Още преди няколко години, когато работех във фабриката за консерви, аз получавах по един долар на ден за десет часа работа. Утешавах се с мисълта, че моята работа не се оценява сега по-скъпо само защото бях все още неквалифициран работник. Но сега работата ще тръгне другояче. Сега ще работя именно за да получа квалификация, да се науча на занаят, да си създам кариера и състояние и да получа ръката на директорската дъщеря.
И започнах именно така, както се полагаше — от самото начало. Това беше най-важното. Трябваше да подавам въглища на огнярите, които ги изсипваха в пещта и изработваната от тях енергия се превръщаше в пара; а парата от своя страна в машинното отделение се превръщаше в електрическа енергия, с която имаха работа електротехниците. Без съмнение от подаването на въглищата започваше всичко — ако, разбира се, на директора не му скимне да ме изпрати в рудниците, където се добиват въглищата, за да получа по-пълна представа за произхода на електрическата енергия, която туря в движение градските трамваи.
Работата? — Излезе, че аз, който досега не отстъпвах в работата на възрастните мъже, не съм имал дори понятие, какво се казва истинска работа. Десет часов работен ден! Аз трябваше да подавам въглища и за дневната, и за нощната смяна; макар че работех през цялото време на обедната почивка, никога не успявах да свърша работата по-рано от осем часа вечерта. Работех по дванадесет и по тринадесет часа и не ми плащаха за извънредната работа както във фабриката за консерви.
Нека бъде така, отведнъж ще открия тайната. Аз вършех работата на двама души. До моето постъпване дневната смяна обслужвал един възрастен силен работник, а нощната — друг, също такъв възрастен и силен. Всеки от тях получавал по четиридесет долара на месец. Директорът, за да направи икономия, ме придума да изпълнявам работата на двама мъже за тридесет долара месечно. Аз си въобразявах, че той ми помага да изучавам електротехническото дело. А той просто спестяваше на компанията петдесет долара на месец.
Но аз всъщност още не знаех, че замествам двама работника. Никой не ми каза това: директорът предупредил всички да мълчат. С каква храброст се залових за работа първия ден! Работех с максимална бързина, пълнех желязната количка с въглища, тичешком я возех до кантара, претеглях я, а оттам я изтъркалях в котелното отделение и изпразвах върху железните плочи пред пещта.
Работа! Аз вършех повече, отколкото двамината, които замествах. Ония просто возели въглищата с количката и ги изсипвали върху плочите. Аз правех същото само с въглищата при дневната смяна; въглищата за нощната смяна трябваше да насипвам на купчина до стената на котелното отделение. Това помещение беше много малко. Първоначално то се е предназначавало за работника, който набавя въглища за нощната смяна. Благодарение на това аз трябваше да правя много висока купчина и да насипвам въглищата все по-нагоре и по-нагоре, като ги подпирам с яки дъски. В края на краищата трябваше да върша двойна работа: най-напред да изсипвам количката на пода, а после с лопатата да подмятам въглищата по-нависоко.