Цял тънех в пот, но нито за секунда не спирах работата, макар да чувствах, че започвам да изнемогвам. Към десет часа сутринта вече изразходвах толкова енергия, че се почувствах гладен: тогава извадих бързо един от дебелите двойни бутерброди, които бях си донесъл за обяд, и го изядох прав, без да измия праха от въглищата, който ме покриваше от глава до пети; през това време нозете ми просто трепереха. По такъв начин към единадесет часа успях да изям целия обяд. Но не е ли все едно? Затова пък сега ще мога да работя през цялото време на почивката и целия ден. Здрачи се, а аз все още продължавах да работя на лампа. Отиде си огнярят от дневната смяна и дойде нощният, аз все се возех и возех въглища.
В осем и половина, едвам държащ се на крака, аз се измих, преоблякох се и тръгнах към трамвая. До дома имаше три мили; имах билет за безплатно пътуване, но имах право да сядам само ако има излишно място и никой от платилите пътници не е останал прав. Свих се в един ъгъл на открития вагон и се молех в душата си дано моето място никому не потрябва. Но трамваят малко по малко се напълни и още не бях изминал половината път, когато влезе една жена, за която вече нямаше място. Поисках да стана, но за голямо учудване видях, че не мога. Седенето на студения вятър сякаш бе парализирало измореното ми тяло и то буквално бе зараснало на скамейката. Едвам успях към края на пътя си да размърдам изтръпналите си стави и мускули и да стъпя на долното стъпало на вагона. А когато дойде време да слизам, насмалко щях да падна на земята.
С мъка тътрейки крака, изминах два квартала и куцайки влязох в нашата кухня. Докато майка ми приготвяше вечеря, аз се нахвърлих на хляба с масло; но не успях да се наям, както трябва, и бифтекът не бе се още изпекъл, и аз заспах като мъртъв. Напразно майка ми ме дърпала; тя не успяла да ме събуди и да ме нахрани с месо. Тогава повикала баща ми и двамата успели криво-ляво да ме довлекат до моята стая, където съм паднал като сноп на кревата. Баща ми и майка ми ме съблекли и сложили. Сутринта, когато започнаха да ме будят — нова мъка. Цялото тяло ме болеше и нещо по-лошо — китките на ръцете ми бяха подути. Аз си прихванах на закуската за пропуснатата снощи вечеря и най-после тръгнах, накуцвайки към трамвая, като си взех за обяд двойно повече храна от вчера.
Работа! Нека с опита едно осемнадесетгодишно момче да надмине двама възрастни работника и да превози и насипе въглища повече от тях. Работа! Много преди пладне изядох скромния си обяд до последна трохичка. Но бях твърдо решил да покажа на всички на какво е способен един смел юноша, който иска да си пробие път. Най-лошо беше това, че китките на ръцете ми бяха съвсем подути и отказваха да ми служат. Почти всеки знае как боли да стъпиш, когато изопнеш сухожилието. Затова лесно можете да си представите какво страдание е, когато трябва да работиш с лопата и да возиш тежка количка при разтегнати жили в двете китки.
Работа! Колко пъти, когато нямаше никой наоколо, аз сядах и плачех от злоба и досада, от умора и отчаяние. Този втори ден беше за мене най-тежък. Издържах до вечерта и завърших работата само благодарение на огняря от дневната смяна, който ми пристегна китките на ръцете с широки ремъци. Той така здраво стегна ремъците, че се получи нещо като подвижна гипсова превръзка. Този кожен калъп придаде сила на моите китки и с това ги освободи донякъде от напрежението. При това той така плътно ги обхващаше, че подутината не можеше да се увеличава.
Така се учех на електротехника. Ден след ден се довличах до дома вечер и заспивах, без да успея да закуся; събличаха ме и слагаха в леглото. А сутрин бързах, куцукайки, на работа, като носех със себе си все повече и повече внушителни обеди.
Вече не можех да чета и не взимах книги от библиотеката. Разходките с познати момичета също трябваше да се прекратят. Превърнах се в истинско работно говедо. Само работех, ядях и спях; а мозъкът ми през цялото време дремеше. То беше някакъв кошмар. Работех всекидневно, като се смятат и неделните дни, и отдалече мечтаех за единствения свободен ден, който ще ми дадат, като изтече месецът: реших, че цяло денонощие ще лежа в кревата и ще си отспя.