Моите скитания из Съединените щати силно промениха представата ми за живота. В качеството си на скитник аз имах възможност да виждам задкулисната страна на обществото; аз можех всъщност да надзъртам дори под сцената и да виждам как работи целият механизъм, аз виждах как се въртят колелата на обществената машина и узнах, че физическият труд съвсем не се ползува с оная почит, за която вечно ни приказват учителите, проповедниците и политическите дейци. Човек, който не знаеше занаят, беше просто безпомощен работен добитък. А когато научи занаят, той, ще, не ще, трябваше да се запише в съюза, за да има възможност да се занимава със своята работа. И този съюз трябваше всякак да се бори със съюза на работодателите и да ги заплашва, за да получи увеличение на заплатата или намаление на работните часове. Съюзът на работодателите от своя страна също прибягваше до заплашвания. А когато работникът остаряваше или пострадаше от нещастен случай, изхвърляха го вън като счупена машина, като смет.
Аз съм виждал такива хора, които доживяваха остатъка от дните си съвсем не в почит.
И така моите нови гледища за живота се свеждаха към това, че всеки физически труд съвсем не е занятие почтено и че той съвсем не се заплаща. Не — реших аз, — нямам нужда от никакъв занаят и нямам нужда от никакви директорски дъщери. Пътят на престъпленията също не е за мене. Да станеш престъпник е почти ужасно, както да ореш земята. Износно е да продаваш мозъка си, а не грубата сила; затова аз реших никога вече да не изнасям мускулите си на пазара, мозъкът, само мозъкът — ето кое ще продавам.
Върнах се в Калифорния с твърдото намерение да се заловя за умственото си развитие. Това значеше, че ще трябва да получа училищно образование. Училището за грамотност отдавна бях свършил и затова сега постъпих във висшата Оукландска школа, за да мога да си заплащам учението, останах вратар. Освен това помагаше ми и сестра ми. А след това аз не се отвръщах от никаква работа; ако имах няколко свободни часа, косях трева из градини и изтупвах някъде килими. Трудех се, за да се отърва от възможността да се трудя в бъдеще, и се залових за тази работа сериозно, като се усмихвах над себе си при мисълта за този парадокс.
Забравих всякаква юношеска любов — а заедно с нея и Хеди, и Люис Шаток, и вечерните разходки. Нямах време. Записах се в литературния кръжок на името на Хенри Клей и започнах да ходя у някои от неговите членове. Там срещах симпатични момичета, които носеха вече дълги рокли. Влизах и в частни кръжоци, където приказваха за поезия, изкуство и за различни тънкости на граматиката. Освен това станах член на местния социалистически клуб, където изучавахме политическа икономия, философия, политика и ораторствахме на различни теми. От общодостъпната библиотека вземах книги по пет, по шест и през цялото време се занимавах с четене, което вървеше за мене успоредно с учението.
Цяла година и половина не турих капка в устата си и нито веднъж дори не си спомних за пиене. За пиянство нямах време, пък и желание нямах. Службата, учението и невинните развлечения като шахмата например не ми оставяха нито една свободна минута. Постепенно прониквах в нов свят и му се предавах с такава страст, че старият свят, където царуваше цар Алкохол, с нищо не можеше да ме прелъсти. Впрочем сбърках: все пак веднъж се отбих в кръчмата. Отидох при Джони Райнхолдс в «Раздяла», но отидох при него, за да поискам пари назаем. Ето още един от образите на цар Алкохол. Съдържателите на кръчми винаги се ползуваха със славата на добри и сърдечни хора. Може да се каже, че средно взето, те бяха много по-щедри, отколкото тъй наречените делови хора. И ето, когато веднъж ми стана нужда по някакъв начин да намеря десет долара и нямаше към кого да се обърна, аз отидох при Джони Райнхолдс. Бяха минали вече няколко години, откакто за последен път бях влизал в неговото заведение и харчил пари. Но и този път, когато отидох да му поискам десет долара, не пих нито една чаша. И все пак Джони Райнхолдс ми даде парите, без да поиска нито лихва, нито гаранция.
Но и след това, в продължение на краткия период на моята борба за образование, аз неведнъж се отбивах при Джони Райнхолдс и вземах от него пари назаем. Когато постъпих в университета, заех от него четиридесет долара без залог, без лихва, без да му платя дори за една чашка, но затова пък — и това е същността на работата, това го изисква обичаят и неписаният кодекс — след много години, когато станах състоятелен човек, честичко се отбивах нарочно при Джони Райнхолдс, за да похарча при него малко пари — лихвата на предишните заеми. Не мислете, че Джони искаше това или го очакваше. Не, аз постъпвах така, подчинявайки се, както вече казах, на онзи неписан кодекс, който бях изучил, когато минавах цялата наука на цар Алкохол. В тежка минута, когато човек няма към кого да се обърне за помощ, когато не може да заложи нито най-малък предмет, или би се съгласил да погледне злият лихвар — той винаги може да отиде при някой познат кръчмар. Благодарността е черта, свойствена на човешката природа. Когато такъв човек спечели пари, можете да бъдете уверени, че част от тях ще отиде на тезгяха, в касата на оня, който му се е притекъл на помощ.