Спомням си началото на моята литературна дейност, когато малките суми, които спечелвах с разказите си, помествани в списанията, ми се изпращаха с поразителна неточност, която водеше буквално до трагизъм, а между това тогава аз криво-ляво издържах цяло семейство, което постоянно се увеличаваше: жена, деца, майка, племенник, а освен това и моята мама Джени и нейния старец, за който бяха настанали тежки времена. Имаше две места, откъдето можех да взема пари назаем: бръснарницата и кръчмата. Бръснарят ми вземаше по пет процента лихва на месец, предплатени. С други думи, когато вземах от него назаем сто долара, даваше ми в ръцете само деветдесет и пет. Другите пет долара задържаше за лихва за първия месец. За втория му плащах още пет долара и така всеки месец, докато най-после не направих стачка на моите издатели; спечелих стачката и можах да изплатя дълга си.
Другото място, където можех да се обърна, беше кръчмата. Съдържателят на тая кръчма, за която говоря сега, познавах от две години. Никога не бях изпил при него нито една чаша; дори когато отидох да искам пари не похарчих нито пара за вино. И все пак той не ми отказа нито веднъж. За жалост той се пресели в друг град, преди аз да забогатея. И досега съжалявам за това.
Разправям всичко това съвсем не с цел да правя панегирики на кръчмарите. Не, разправям го, за да покажа цялото могъщество на цар Алкохол, за да илюстрирам с пример една от милиардите причини, които влекат човека към него; а това сближение свършва с това, че в края на краищата човек вижда, че вече не може да мине без него.
Но да се върна към моя разказ. Аз бях сега вече далеч от всякакви приключения и цял бях потънал в учението. Всяка секунда беше ми заета и съвсем забравих, че на света съществува цар Алкохол. Работата е там, че около мене никой не пиеше. Ако се намереше около мене някой любител на пиенето и ме почерпеше, аз, разбра се, пак щях да почна да пия. Но такъв нямаше и аз прекарвах малкото си свободни часове или с шахмат, или пък се разхождах със симпатични госпожици — студентки, или най-после яздех велосипеда в ония редки, щастливи дни, когато той не беше в заложната къща.
Непрекъснато подчертавам следното: у мене нямаше ни най-малък признак на оная жажда за пиене, която е характерна за алкохолиците, въпреки продължителната и строга школа, която бях минал под ръководството на цар Алкохол. Аз скъсах с оня предишен живот и ме хвърляше във възторг чисто аркадската простота в отношенията на студенти и студентки, а на това отгоре бях си пробил път в царството на мисълта и бях духовно опиянен. Както скоро узнах, и след духовното опиянение се случва един вид напиване.
Глава 22
Курсът на висшата школа траеше три години. Обзе ме нетърпение. При това не можех да продължавам учението и поради материални причини. Във всеки случай аз не можех да изтрая три години; а между това много ми се искаше да вляза в Държавния университет. След като прекарах в школата една година, реших да съкратя времето. Взех пари назаем и постъпих в старшия курс на подготвителните курсове, където подготвяха за приемни изпити. Според условията аз трябваше след четири месеца да бъда готов за постъпване в университета. По такъв начин съкращавах времето на учението си с цели две години.
И как зубрех! За една трета от годината трябваше да свърша работа — и при това непривична за мене, — която се минава за цели две години. Аз зубрех и зубрех в продължение на пет седмици, така че накрая различни квадратни уравнения и химически формули просто стърчаха из ушите ми. Но тогава веднъж дойде при мене директорът и ме отведе настрана. За жалост той бил принуден да ми върне таксата и да ме помоли да напусна курсовете. Въпросът не бил, че съм имал лош успех. Аз съм се учел добре; той бил уверен, че ако вляза в университета, и там работата ми ще бъде отлична. Цялото нещастие било в това, че моето постъпване при него предизвикало различни тълкувания и мълви. Как! За четири месеца да мина два класа! Та това е просто неприлично. А при това в университета започнали да се отнасят много строго към учениците от разни подготвителни заведения. Може да стане някоя история, а той съвсем не желае това, и затова по-добре ще бъде да напусна доброволно.