И аз напуснах. Върнах сумата, която бях взел назаем и седнах, стиснал зъби, да зубря — сам, без ръководител. До започването на приемните изпити в университета оставаха още три месеца. Без да се ползувам от никакви лаборатории, без учител, седейки у дома в спалнята, аз се мъчех да вкарам и наредя в ума си за някакви три месеца двегодишния курс на учение; заедно с това трябваше да повтарям онова, което бях минал и по-първата година.
Учех по дванадесет часа в денонощие. В продължение на три месеца работих по тоя начин, като си давах почивка само в най-редки случаи. Преуморих се и физически, и умствено, но все зубрех. Започна да се преуморява зрението ми; заболяха очите ми — но за щастие не се отказаха съвсем да ми служат. Накрая може и да се побърках малко. Помня, че по това време бях твърдо убеден, че съм открил формулата за квадратурата на кръга, но отложих благоразумно проверката на откритието си за след като издържа изпитите. Тогава — мислех си — аз ще им дам да разберат!
Най-после започнаха изпитите. Те продължаваха няколко дни. През цялото време, докато траеха, аз почти не склопих очи: буквално всяка секунда посвещавах на зубрене или повтаряне на миналото. В резултат се оказа, когато издържах последния изпит, че съм получил досущ пълна преумора на мозъка. Стана ми противно да гледам книги. Не исках за нищо да мисля, не исках дори да виждам човек, способен да мисли.
При моето състояние само едно можеше да ми помогне, аз сам си предписах това лекуване — трябваше да поскитам. Дори не дочаках резултата от изпитите. Помолих един познат да ми заеме една лодка с платна, внесох вътре вързоп с одеяла, пакет различни провизии, дигнах платното и отплувах. Ранният утринен отлив подхвана лодката и я отнесе от Оукландския залив. Там попаднах в течението и с помощта на един хубав ветрец бързо се понесох по-нататък. Заливът Сан Пабло димеше, димеше и проливът Каркинец при фабриката Селби; аз се взирах в «опознавателните» пунктове и ги оставях един след друг; Нелсън едно време бе ме научил да се ориентирам по тях, когато плавахме с него на «Северен елен», незабравимата гемия, която винаги плаваше с всичките си платна.
Отпред се показа градът Бенишия. Минах като стрела покрай входа в залива на Търнъровата корабостроителница, заобиколих пристанището Солано и се изравних с редица лодки; тук видях, притиснати един в друг, рибарски шлепове; бях пак в ония места, където някога водих бурен живот и се отдавах на пиянство.
И ето тук се случи с мене нещо; едва след много години разбрах цялото значение на това събитие. Аз съвсем не смятах да се спирам в Бенишия. Течението беше попътно, вятърът свиреше и надуваше платната; за човек, свикнал с морето, времето беше просто чудесно. Отпред се показаха носовете Бул Хед и Арми Пойнт, които преграждаха входа в залива Суисун, който също димеше. И все пак, щом съзрях рибарските шлепове, без да му мисля, веднага завъртях кормилото, спуснах платното и насочих лодката към брега. В миг в дъното на моя преуморен мозък нещо се размърда и аз разбрах какво ми се иска. Искаше ми се питие, искаше ми се да се напия.
Това желание беше неудържимо; то беше нещо напълно определено. Най-много от всичко на света моят преуморен от работа, измъчен мозък жадуваше облекчение от чувството на преумора. Това облекчение трябваше да се търси там, където досега винаги бях го намирал. Тука е именно цялата същност на работата. За пръв път през целия си живот съзнателно, нарочно, исках да се напия. Това беше нова, съвсем неизвестна за мене досега проява на силата на цар Алкохол. Това желание не беше физическо; не тялото ми, а умореният, изтощеният мозък жадуваше опиянение, жадуваше забрава.
И ето сега пристъпвам към главното, към същността на самата същност, тъй да се каже. Ако по-рано не бях пиянствувал, мисълта да се напия не би ми дошла на ум дори при най-силна мозъчна преумора. Започнал с физическо отвращение към спиртните питиета, редица години пил изключително за компания с другари, и то само защото в своя скитнически живот на всяка крачка се натъквах на цар Алкохол, стигнах сега до оня стадий, когато моят мозък искаше не само питие, но пълно опиянение. Но ако не бях се приучвал дълго време на спиртните питиета, нямаше да усещам потребност от тях. Щях да мина покрай мис Бул Хед, без да се спирам; в бялата пара, която се издигаше от повърхността на залива Суисун, в опиянението от вятъра, който свиреше край мене и надуваше платното ми, щях да намеря забрава и отдих и да освежа уморената си глава.