И така аз спрях до брега, завързах лодката и започнах бързо да се промушвам между шлеповете на рибарите. Чарли Льо Грант се хвърли на врата ми. Лизи, жена му, ме притисна към разкошната си гръд. Били Мърфи, Джо Лойд — все остатъци от старата гвардия — ме заобиколиха и запрегръщаха. Чарли грабна един бидон и тръгна към кръчмата на Йоргенсон, която беше там наблизо, отвъд железопътната линия. Бидонът означаваше, че той отива за бира. А мене ми се пиеше уиски и затова му извиках да вземе една бутилка.
Много пъти пътува тази бутилка през релсите и назад. Започнаха да надзъртат към нас и други още стари приятели от ония добри стари времена — рибари — гърци, руси, французи. Всеки черпеше поред, а после започваха пак отначало. Рибарите идваха и си отиваха, а аз оставах и пиех с всички. Аз се опивах от уискито, мятах чашите една след друга. Гълтах с жадност огнената течност и се наслаждавах, когато почувствах, че главата ми започна да шуми.
Дойде Раковината, който някога, преди мене, беше компаньон на Нелсън; той беше все така красив, но станал още по-разпуснат; станал дори не съвсем нормален от усилено пиянство. Той тъкмо бе се скарал с другаря си на гемията «Газела», при което си послужили с ножове и юмруци; сега му се искало да се напие и да усили трескавото възбуждение, в което го хвърляше споменът за свиването. Пиейки уиски, ние с него си спомнихме за Нелсън, който почиваше вечен сън тук, в Бенишия; говорихме за него и плакахме, спомняхме си само добрите му качества и пак, и пак пращахме за уиски.
Всички ме придумваха да остана там да пренощувам, но през отворената врата се виждаха вълните, издигани от силния вятър, и неговият вой пищеше в ушите ми. И тук, докато се мъчех да забравя, че цели три месеца съм седял над книгите по деветнадесет часа в денонощие, Чарли Льо Грант пренесе всичките ми принадлежности в един голям шлеп за ловене на лососи. Той добави към моя багаж едно чувалче въглища, малка печка, мангал, кафениче, тиганче; сложи още кафе и месо и една току-що уловена риба.
Моите приятели трябваше да ме подкрепят, докато мина през несигурната скеля и вляза в лодката. Те също ми закрепиха шпринтовете така, че платното се изопна силно и стана като дъска. Неколцина се изплашиха и не искаха да затягат шпринтовете, но аз взех да настоявам и Чарли ме подкрепи. Той не се съмняваше в мене — той ме знаеше отдавна, че щом съм в състояние да виждам какво има отпреде ми, това значи, че съм в състояние и да управлявам лодка.
Времето на прилива бе се свършило. Отливът мощно гонеше вълните от брега, но откъм морето духаше свиреп вятър и от неговата среща с отлива в морето ставаше силно вълнение. Заливът Суисун цял кипеше и се белееше от зайчета. Но рибарските гемии не се страхуват от вълнение, а аз умеех да управлявам добре; аз насочих носа пряко вълните, полетявах над гребените им, спущах се надолу и през всичкото време непрестанно мърморех с пиянски глас и високо изказвах презрението си към всички книги и учения. Вълните се плискаха върху борда, пълнеха лодката с вода на цял фут височина, но аз само се смеех, чувствувайки, че водата шляпа под краката ми, пеех с цяло гърло и изказвах презрението си към вятъра и океана. Аз наричах сам себе си господар на живота, носен от разярени стихии, а заедно с мене се носеше цар Алкохол. Аз ту изричах математически формули, ту излагах философски теории, сипех аксиоми, цитати, ту запявах някогашните песни от онова време, когато напуснах фабриката за консерви, за да стана пират на стриди; те бяха: «Черната Лулу», «Бързо облаче», «Разбойникът от Бостън», «Елате при мене, скитници-играчи», «Да можех да летя като птичка», «Шенандла» и «Ранцо, деца, Ранцо».
След няколко часа, когато залезът запали пожар в небето, аз се озовах там, където се сливат мътните води на реките Сакраменто и Сан Хоакино. Тук прелетях като стрела по гладката повърхност на затворения от всички страни залив, покрай Блек Даймонд, влязох в устието на Сан Хоакино и се добрах до Антиока. Към това време вече успях да отрезнея донякъде и здравата да огладнея; спрях до брега, наред с един голям, натоварен с картофи, шлеп, външността на който ми се видя позната. И наистина там намерих приятели; те ми изпържиха моята риба с прованско масло и ме гостиха с много хубаво рагу от месо, което вкусно миришеше на чесън, и с италиански хляб, с дебела кора, но без масло, всичко това поляхме с гъсто, силно, червено вино.