Най-лошото бе, че не само се учех да пиша на машината, но едновременно с това и преписвах ръкописите си. За да напиша нищо и никакви хиляда думи, аз трябваше да извърша подвиг в смисъл на физическа издържливост — и заедно с това да изтърпя най-силното умствено напрежение, а между това всеки ден съчинявах много думи и трябваше да ги напечатам и изпращам на издателите, които чакаха.
Този живот — писане денем, печатане нощем — насмалко не ме умори. Хвана ме мозъчна преумора, нервна преумора, а на това отгоре и физическа преумора, а между това мисълта да се напия не ми дойде нито веднъж на ума. Аз летях много високо, за да имам нужда от някакво опиване. Всичкото си време, когато не спях, прекарвах — с изключение, разбира се, на ония часове, когато седях при машината — в някакво блажено състояние на творчество. Освен това не ме влечеше към чашата и по друга причина: та аз още вярвах в много неща — в любовта на мъжете и жените един към друг, в родителската любов, в човешката справедливост, в изкуството — с една дума, във всички ония призраци, върху преклонението, пред които е основан целият наш живот.
Но издателите, които чакаха моите произведения, предпочитаха да си остават в очакване. Моите ръкописи изминаваха необикновено количество мили, като пътуваха сякаш за рекорд между Тихия и Атлантическия океан. Може би именно необикновения вид на тези напечатани на чудатата машина редове пречеше на издателите да вземат поне някоя дреболия от мене. Аз продадох на букинистите всичките си учебници, които с такъв труд бях събирал на безценица. Вземах назаем малки суми, откъдето успеех, и позволявах на моя стар баща, който работеше с последни, бързо гаснещи сили, да ме храни.
Тази история не трая дълго, само няколко седмици. После се принудих да се предам и да се заловя за физически труд. А между това аз не чувствувах нужда да залея скръбта си с вино. Особено разочарование не изпитвах. Работата се отлагаше — това бе всичко. Може би наистина нямам достатъчно подготовка. Бях успял да науча вече много от книгите и съзнавах, че само съм се допрял до полата на одеждата на знанието. Но все още витаех в емпиреите. Цялото време, когато не спях, а също и по-голямата част от часовете, които би трябвало да посветя на съня, аз отдавах на книгите.
Глава 24
Най-после успях да намеря работа извън града, в една малка, прекрасно наредена пералня при Белмонтското училище. С още едно момче вършехме цялата работа — от сортировката и прането до гладенето на колосаните ризи, яки и маншети и сгъването на дантеленото бельо на професорските жени. Ние работехме извън сили, особено когато с настъпването на лятото учениците започнаха да носят платнени панталони. За да огладиш както трябва един чифт платнени панталони, трябва да употребиш сума време. А тези чифтове бяха твърде много. В продължение на безкрайни седмици ние се обливахме в пот над работата си, която изглеждаше, че никога няма да свърши. Колко често нощем, когато студентите хъркаха в леглата си, ние с моя другар се трудехме при електрическото осветление около парната машина или гладилната дъска.
Часовете се протакаха безкрай и работата изглеждаше тежка, макар че ние бяхме вече истински майстори на работата си и не хабяхме излишна енергия за безполезни движения. Получавах 30 долара на месец с храната — малко повече, отколкото в електрическата станция и фабриката за консерви. Разликата беше само в храната, която не струваше почти нищо на моя господар (ядяхме в кухнята), но ми помагаше да спестявам 20 долара на месец. По такъв начин оценката на моята закрепнала с годините сила, ловкост и на всички знания, които бях почерпил от книгите, се изразяваше в тая прибавка от 20 долара. Ако се съди по бързината, с която напредваше моята работа, аз можех да се надявам, че към края на живота си ще стана нощен пазач за 50 долара на месец или пък може би полицай със заплата 100 долара и различни странични доходи.
С моя другар така усърдно работехме през седмицата, че към събота се превръщахме в негодни за нищо развалини. Аз пак се почувствувах в отдавна познатото състояние на работен добитък; работех повече от един товарен кон и мислите, които през това време запълваха мозъка ми, едва ли се различаваха много от мислите на един кон. Бях донесъл със себе си в пералнята цяло сандъче книги, но скоро се убедих, че съвсем съм неспособен да прочета нито една от тях. Заспивах, щом започнех да чета, пък и ако успявах в продължение на няколко страници да запазя очите си отворени, все пак съдържанието безследно се изплъзваше от мене. Отказах се от занимания с такива трудни предмети като право, политическа икономия и биология и се опитах да се вдълбоча в по-леки, като история например. Но и там заспивах. Същото се повтори и с белетристиката. Като се убедих, че заспивам дори над увлекателни романи, напуснах работа. През цялото време, което прекарвах в пералнята, просто не успях да прочета нито една книга.