Когато в събота вечер прекратявахме работата до понеделник сутринта, аз освен желанието да спя чувствувах само още едно желание — да пия. Втори път в живота си чувах настойчивия зов на цар Алкохол. Първия път той бе предизвикан от преумора на мозъка. Но сега мозъкът ми не беше преуморен, напротив — той беше в състояние на пълно затъпяване поради отсъствие на каквато и да било работа. Там беше нещастието. Моят мозък, оживен от вида на новия свят, който бяха му открили книгите, жадно искаше храна и жестоко страдаше от принудителния застой и бездействие.
И аз, стар задушевен приятел на цар Алкохол, знаех, че той ще ми даде полет на фантазията, мечти за могъщество, всичко, което ще ми помогне да забравя въртенето на пералните машини, въртенето на валяците, бръмченето на центробежните изтисквачи, колосването и безкрайното занимаване с платнените панталони, които се бръчкат под моята хвърчаща ютия. В това е силата на цар Алкохол. Той намира пътя към вашите слабости, недостатъци, умора и изтощение. Той ви предлага лесен изход — и лъже, лъже отначало докрай. На тялото той дава лъжлива сила, на духа — лъжлив подем, а всичко наоколо прави да изглежда несравнено по-красиво, отколкото е всъщност.
Но не трябва да се забравя, че цар Алкохол взима различни образи. Той не всякога се обръща към слабостта и умората; понякога той призовава излишъка от сили, прекомерното възбуждение и тежестта от бездействието. Той може да стисне в ръката си ръката на всеки човек във всяко настроение. Той е способен да оплете всички хора в мрежата на своето очарование. Той заменя старите светилници с нови, дрипите на действителността — с лъскавите пулчета на илюзията и в резултат измамва всекиго, който се свърже с него.
Все пак аз не се добрах до виното по простата причина, че най-близката кръчма беше далеч една миля и половина от нашата пералня. Но това доказва само, че гласът на цар Алкохол не се чуваше толкова силно в моите уши. Ако той беше по-силен, аз нямаше да се спра пред десет пъти по-голямо разстояние, за да намеря вино. А от друга страна, ако имаше кръчма наблизо до ъгъла, без друго щях да се напия. Ала при сложните обстоятелства аз прекарвах своя единствен свободен ден под сянката на дърветата с празничните вестници и умората ми беше тъй голяма, че дори тяхната повърхностна пяна не бе по силите ми. Хумористичното приложение извикваше бледна усмивка на лицето ми и след това аз неизменно заспивах.
Макар че докрай не се подчиних на цар Алкохол, докато работих в пералнята, все пак той ми оказа известно влияние. Аз чух неговия зов, почувствувах глада на желанието, тъгата на наркотика. И това подготви у мене почва за по-силно влечение в последните две години.
Главната особеност на това влечение беше тая, че то се развиваше изключително в моя мозък. Моят организъм не искаше алкохол и по-скоро, наопаки, чувствуваше отвращение към него. Когато работех на електрическата станция, аз се уморявах физически и желанието да пия никога не проникваше в съзнанието ми. Но когато, след като издържах приемните изпити за университета, почувствувах умствена преумора, веднага се напих. В пералнята пак страдах от физическа преумора, която по сила не можеше нито дори приблизително да се сравни с умората от работата на станцията. Но разликата беше в това, не тогава умът ми още спеше. Между онова време и работата в пералнята пред мене се откри царството на разума. Когато возех количката с въглища, умът ми спеше; когато работех в пералнята, моят ум жаден за деятелност, търпеше кръстни мъки.
И безразлично дали се поддавах на чара на цар Алкохол, както в Бенишия, или се обуздавах, както в пералнята — семената на влечението към него даваха издънки.
Глава 25
След пералнята сестра ми и мъжът й ме наредиха за Клондайк. Това беше първото пътуване към тая страна за злато, което започна през есента на 1897 година. Аз бях на 21 година. Физически се чувствувах много добре. Помня как в края на прехода от 28 мили, с товар, през Чилкутския превал, от брега на Дайе към езерото Линдерман, аз не само не оставах назад от индианците, но дори веднъж ги преварих. Преходът от последната спирка до Линдерман е три мили. Аз минавах това разстояние по четири пъти на ден дотам и назад и всеки път, когато отивах за Линдерман, носех 150 фунта товар. Другояче казано, аз правех по ужасен път 24 мили, от които 12 под тежестта на 150 фунта.