Аз залавях всичко, каквото попаднеше, работех с надница и на час, косях поляни, подрязвах плетища, отковавах килими и пак ги заковавах на мястото им. Дори се подготвих за изпит да постъпя на гражданска служба по пощите и издържах изпита по-добре от всички. Но уви, нямало ваканции и пак трябваше да чакам. Търсейки място, аз се занимавах с всичко, каквото успявах да намеря, и между другото се опитах да спечеля 10 долара, като описах едно мое пътуване с открита лодка надолу по Юкон, при което бях взел 1900 мили за 19 дни. Нямах никакво понятие за вестникарска работа, но твърдо вярвах, че ще получа за разказа си 10 долара.
Ала не можах да ги получа. Най-големият вестник в Сан Франциско, където пратих по пощата ръкописа си, не ми отговори нищо, но и не ми върна ръкописа. Колкото продължаваше да го държи, толкова повече у мене крепнеше увереността, че е приет.
Чудно нещо! Някои хора като че ли се раждат късметлии, а на други късметът пада от небето. Мене пък съдбата ме подгоняше с тояга към щастието и тази тояга я размахваше горчивата необходимост.
Отдавна бях се отказал от мисълта да ставам писател и като започнах разказа, искрено се стремях само към това да спечеля 10 долара. Това беше пределът на моите желания, защото 10-те долара щяха да ми помогнат да издържа, докато намеря постоянна работа. Ако през това време по пощите се откриеше някоя ваканция, щях с радост да се заловя за нея.
Но ваканция не се откриваше и постоянна работа не се намираше. Продължавах да се занимавам с всичко, каквото ми падне под ръка, и в същото време пишех една повест от 21 000 думи за «Другар на младежта». Обработих я и я преписах на машината за 7 дни. Струва ми се, че това беше причината, заради която ми я върнаха.
Докато моята повест пътуваше назад и напред, опитах се да напиша няколко малки разкази. Един от тях продадох за 5 долара на «Месечник», а за друг — «Черен котарак» ми плати цели 40 долара. «Месечник» ми предложи по 7,5 долара за разказ, плащането след напечатването. Откупих велосипеда, часовника и мушамата на баща си и взех под наем една пишеща машина. Освен това изплатих дълговете си в няколко дюкянчета, които бяха ми открили малък кредит. Един бакалин-португалец, помня, никога не оставяше моите сметки да се покачват над четири долара, а Хопкинс, друг търговец, нищо не можеше да го принуди да надмине пет долара.
Но неочаквано един ден получих от пощенското ведомство покана да отида да получа служба. Тя ме тури в извънредно затруднено положение. 65 долара заплата — постоянен месечен приход — това беше за мене почти непреодолимо изкушение. Не знаех какво да реша. И струва ми се, че никога няма да простя на началника на пощенската станция в Оукланд неговата обноска с мене. Аз отидох и се опитах да се обърна към него като човек към човека. Обясних му откровено положението си.
— Изглежда — казах му, — като че ли ще мога да изкарвам от литературен труд. Добра работа е, но не е съвсем сигурна. Помолих го да прескочи този път моя ред, като назначи вместо мене оня кандидат, който иде след мене по списъка, а когато се открие нова ваканция, пак да ми съобщи…
Но той ме прекъсна остро:
— Значи, вие не искате да заемете това място?
— Напротив, искам — възразих аз, — но ако вие ме прескочите този път…
— Ако искате да получите това място, трябва да постъпите веднага — каза той студено.
За щастие студената жестокост на този човек ме разсърди.
— Прекрасно — казах, — отказвам се от мястото.
Глава 26
Така изгорих корабите си и се отдадох на писателство. Страх ме е, че винаги съм бил склонен към крайности. Така и тука — от ранно утро до късна нощ не се откъсвах от работата си, пишех, преписвах на машината, изучавах теорията на словесността и се запознавах с живота на известни писатели, за да видя как са успели. От 24-те часа употребявах за сън не повече от пет, а през останалите 19 работех почти без почивка. Лампата в моята стая светеше обикновено до два или три часа сутринта и това обстоятелство бе навело дори моята добродушна и малко романтично настроена съседка на заключения в духа на Шерлок Холмс. Като не ме виждала никога през деня, тя заключила, че съм картоиграч и че светлината в прозореца я поставя майка ми, за да служи като фар на нейния син — нощен скитник.
Главната мъчнотия за начеващите писатели е в дългите периоди безпаричие, когато издателските чекове престават да се получават, а всичко, което може да се залага, отдавна е заложено. Аз минах доста благополучно зимата с летния си костюм, но затова пък, като дойде пак лятото и всички богати хора — издатели и редактори — се пръснаха на летуване, а ръкописите мирно почиваха в канторите на издателствата до края на ваканцията, преживях дълъг и тежък период на нужда.