— Давай оттук — посочи Царя.
Двамата скочиха през прозореца в австралийската барака. Вътре никой не им обърна внимание, но издутата риза на Царя не остана незабелязана. Прекосиха тичешком помещението и изскочиха навън, където неколцина австралийци го прикриха точно в мига, когато Грей стигна задъхан, до прозореца и ги зърна на прага. Той хукна да заобиколи бараката. Австралийците скриха отстъплението им.
— Накъде избягаха? — кресна Грей. — Казвайте бързо! Посрещна го хор от гласове:
— Кой, сър? Кой е избягал?
Грей ги разблъска и изскочи на открито.
— Всички са по местата, сър — дотича да му доложи един полицай.
— Добре. Те не могат да се измъкнат, а и няма да се осмелят да оставят някъде парите. Сега ще стегнем обръча. Кажи на другите.
Царя и Питър Марлоу се спуснаха бегом покрай стената на затвора, но на ъгъла спряха като заковани — на мястото, дето друга група австралийци трябваше да пресече пътя на преследвачите, чакаха полицаи. Петима.
— Да го вземат мътните! — изруга Царя.
— Сега накъде?
— Давай обратно!
Хукнаха бързо назад, а Царя през цялото време се мъчеше да разбере какво не е наред. Сетне изведнъж проумя. Четирима мъже с кърпи на лицата и дебели тояги в ръце пречиха пътя им.
— Дай тук мангизите, приятелче, да не ти се случи нещо лошо!
Царя кривна встрани, после неочаквано се хвърли напред, цапардоса единия от нападателите и ритна друг в слабините. Питър Марлоу не изоставаше. Преглътна с мъка крясъка, надигнал се в гърдите му, когато тоягата се стовари върху болната му ръка, отби удара и измъкна тоягата от нападателя. Четвъртият си плю на петите и тъмнината го погълна.
— По дяволите! — изпъшка Царя. — Давай да се измъкваме оттука.
И те отново хукнаха. Отвсякъде ги сподиряха погледи. Всеки миг щеше да последва ново нападение.
— Внимавай! Грей!
Втурнаха се назад, покрай една от бараките, сетне се пъхнаха отдолу и останаха там неподвижни, а сърцата им биеха до пръсване. Съвсем наблизо се носеше тропот от забързани стъпки, долитаха откъслеци от яден шепот:
— Насам, тука някъде са! Бързо! Трябва да ги пипнем преди ченгетата!
— Целият лагер е по петите ни, мамицата им мръсна! — изпсува Царя.
— Дай да заровим парите тук — предложи Питър Марлоу. Нищо друго не можеше да измисли.
— Не, много е рисковано. Ще ги намерят моментално. Ах, мамка му, всичко вървеше като по часовник! Само дето това копеле Тимсън ни сви номер. — Царя изтри потта и мръсотията от лицето си. — Хайде, готов ли си?
— Накъде?
Царя не отговори. Изпълзя безшумно изпод бараката и потъна в мрака. Прекоси пътеката, без да се оглежда, и скочи в дълбоката канавка до телената ограда. Питър Марлоу го следваше неотлъчно. Двамата пълзешком се изравниха с американската барака, спряха и седнаха да си поемат дъх. Около тях, над тях, отвред се чуваше разпален шепот.
— Какво става?
— Царя и Марлоу си плюли на петите. Носят хиляди долари!
— Давай, може да ни излезе късметът!
— Бързо по петите им!
— Парите, да пипнем парите!
Грей стоеше и чакаше по-точни сведения. Но сведения получаваше и Смедли-Тейлър. Също и Тимсън. Ала никой не знаеше нищо със сигурност. Тимсън ругаеше и насъскваше хората си да открият двамата бегълци, бързо, преди да са ги пипнали Грей или групата на Смедли-Тейлър.
— Парите трябва да дойдат при нас!
От своя страна хората на полковника изчакваха. Те следяха австралийците на Тимсън, но паниката започваше да обхваща и тях. Къде изчезнаха тия двамата? Къде да ги търсят сега?
Грей също изчакваше. Двата пътя за бягство — в северна и в южна посока — бяха завардени. Всичко бе само въпрос на време. Ето, обръчът вече се затяга. Няма да му се изплъзнат. И парите ще са у тях, като ги пипне. Няма да се осмелят да ги скрият. Къде ти — в тая бъркотия! Сума пари са това! Но той не подозираше какво му готви Смедли-Тейлър. Нито пък Тимсън.
— Погледни там — предпазливо надигна глава Питър Марлоу и се взря в тъмнината.
Царя присви очи. Кордонът полицаи вече бе само на петдесетина метра от тях. Обърна се на другата страна: безброй сенки кръстосваха мрака — забързани, вторачени, настървени.