— Гангрената е стигнала до над лакътя. Мога да ампутирам и по-надолу, но така само ще си губим времето. По-добре да свършим всичко наведнъж. Ще остане хубав чукан — поне десетина сантиметра от рамото, напълно достатъчно за изкуствена ръка. Предостатъчно дори. — Кенеди спокойно събра пръстите на двете си ръце. Не губи повече време, Марлоу! — После се изсмя сухо и добави: — Утре ще е късно.
Питър Марлоу се домъкна някак до леглото си и се отдаде на вледеняващия страх. После дойде вечерята и той отстъпи дажбата си.
— Треска ли имаш? — весело попита Юърт, сит от неочакваната добавка.
— Не.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Остави ме на мира, моля те! — каза Питър Марлоу и му обърна гръб.
Скоро след това обаче стана и излезе навън. Съжаляваше, че се бе съгласил да играе бридж с Мак, полковника и отец Донован. „Ама и ти си един глупак — ядосваше се той. — Трябваше да си стоиш в леглото и после направо да отидеш за парите.“ Но знаеше, че не би могъл да лежи в бараката час подир час, докато дойде време да тръгне.
По-добре да се разсее с нещо.
— Здравей, друже!
Лицето на Ларкин се сбръчка в усмивка, но Питър Марлоу сякаш не я забеляза и седна навъсен на прага. Мак изгледа Ларкин, а той едва забележимо сви рамене.
— Е, какво, Питър, новините стават все по-добри, а? — опита се да поразведри духовете Мак. — Скоро ще се измъкнем оттук.
— Не остана вече! — подкрепи го Ларкин.
— Няма какво да се самозаблуждавате — троснато отвърна Питър Марлоу. — Никога няма да се измъкнем от Чанги!
Не искаше да е груб, но не можа да се сдържи. Усети, че обиди Мак и Ларкин, но нямаше сили да се извинява. Мисълта за десетсантиметровия чукан не му излизаше от главата. Леден хлад сграбчи сърцето му и го прободе в слабините. Как би могъл да му помогне Царя? Как? „Не се залъгвай, Питър. Ако това се бе случило с него, какво можех да направя аз, колкото и добър приятел да ми е? Нищо! И той, какво може да направи той… преди да е станало късно? Нищо, абсолютно нищо. Примири се с тази мисъл, Питър — или ще ти отрежат ръката, или ще умреш. А щом въпросът стои така, не можеш да се оставиш да умреш. Щом си се родил веднъж, длъжен си да оцелееш. На всяка цена! Така е, хич не се залъгвай. Царя нищо не може да направи, нищо! Изобщо не трябваше да го намесваш. Това си е твоя грижа, не негова. Просто вземи парите, дай му ги и после хайде на масата в лечебницата да ти отрежат ръката.“ И така, тримата — той, Мак и Ларкин, седяха в задушната нощ, без да продумат. После дойде отец Донован и те го накараха да хапне малко ориз с блачанг. Настояха да го изяде пред тях, защото в противен случай щеше да го даде на някого, както си му беше обичаят.
— Много се грижите за мен — каза с благодарност Донован и добави закачливо: — Сега, ако осъзнаете заблудата си и влезете в правата вяра, моята вечер няма да е отишла напразно.
Всички се засмяха. Всички без Питър Марлоу.
— Какво ти става, Питър? — попита засегнат Ларкин. — Клечиш като посрано псе цяла вечер.
— Е, на човек не може все да му е весело — побърза да запълни настръхналата тишина Донован. — Ама какви новини, а?
Само Питър Марлоу оставаше извън приятелската атмосфера, изпълнила малката стая. Съзнаваше, че разваля настроението им, но не можеше да направи нищо, абсолютно нищо.
Раздадоха картите и отец Донован откри с две пики.
— Пас — каза Мак кисело.
— Три кари — обяви Питър Марлоу и в същия момент съжали; не само, че беше надценил картите си, но всъщност трябваше да обяви купи.
— Пас — гневно се обади Ларкин. Вече се каеше, че изобщо им предложи да играят. Измъчена работа. Измъчена.
— Три пики — рече отец Донован.
— Пас.
— И аз — каза Питър Марлоу и всички го изгледаха изненадано.
— Трябва да имаш повече вяра… — усмихна се отец Донован.
— Аман от твоята вяра! — избухна внезапно и яростно Питър.
— Извинявай, аз просто…
— Виж какво, Питър — намеси се рязко Ларкин, — ти като си в лошо настроение, това не значи, че…
— И аз имам право на мнение, нали? Според мен това беше една глупава шега — прекъсна го Марлоу и се нахвърли върху Донован: — Да не мислиш, че като се правиш на мъченик и ходиш да си раздаваш храната и да спиш в бараките при войниците, каквото кажеш, все е светата истина? Вярата е най-голямата глупост на света. Какво ти носи тя? Нищо. Тия за вярата ги разправяй на децата… Както и приказките за бога. Какво, кажи какво е способен да направи бог? Ама наистина да го направи? Кажи де?