Мак и Ларкин не вярваха на ушите си.
— Способен е да лекува — отвърна отец Донован. Той знаеше за гангрената. Знаеше много неща, които предпочиташе да не знае.
Питър Марлоу хвърли картите на масата.
— Измишльотини — кресна той яростно. — Всичко това са измишльотини, и ти го знаеш. А за господа знаеш ли какво ще ти кажа? Според мен господ е маниак, садистичен, нечестив маниак и кръвопиец…
— Ти си се побъркал, Питър! — избухна Ларкин.
— Не, не съм! — Питър Марлоу бе побеснял, лицето му бе цялото разкривено. — Помислете само — господ е истинско олицетворение на злото. Ако въобще има господ! Помислете си само колко кръв е пролята в негово име. — Той приближи лице към Донован: — Инквизицията спомняш ли си? Хилядите изгаряни и мъчени до смърт от садистичните католици в името господне! А ацтеките и инките? За тях не се и сещаме дори, както и за милионите други нещастни индианци. А протестантите, дето са изгаряли и избивали католици? А католиците от своя страна — евреи и квакерите и тъй нататък. Убивай, измъчвай, изгаряй! Щом е в името господне, всичко е за добро. Какво лицемерие! Хич не ми говорете за вяра. Тя е най-голямата глупост.
— Но въпреки това в Царя вярваш — кротко се обади отец Донован.
— Сега сигурно ще ми кажеш, че той е инструмент в ръцете на бога, а?
— Може би. Не знам.
— Трябва да му го кажа. — Питър Марлоу се изсмя истерично. — Той направо ще се пукне от смях.
— Виж какво, Марлоу… — надигна се Ларкин, разтреперан от гняв. — Извини се веднага или се махай оттук!
— Не се притеснявайте, господин полковник, отивам си — кресна Питър Марлоу, стана и ги изгледа поред. Мразеше ги, мразеше и себе си. — Чуй какво ще ти кажа, отче — ти си една нелепа шега. Расото ти, и то е нелепо. И двамата — и ти, и бог — сте една безбожна нелепа шега. Ти не си божи служител, защото бог е сатана. Ти си слуга на сатаната!
Той грабна няколко карти от масата, хвърли ги в лицето на отец Донован и потъна в мрака навън.
— Какво му става на Питър? — разкъса Мак с ужасен глас тишината.
— Господ да му е на помощ! Момчето има гангрена — каза със състрадание отец Донован. — Трябва да му ампутират ръката, иначе ще умре. Червените петна вече са избили над лакътя.
— Какво? — Вкаменен, Ларкин изгледа Мак. После и двамата скочиха да настигнат Питър, но отец Донован ги спря:
— Стойте, нищо не можете да направите.
— По дяволите, сигурно има начин… — замръзна на прага Ларкин. — Горкото момче… А аз си помислих… Ах, горкото момче!
— Сега ни трябва само търпение. И да имаме вяра и да се молим. Може би Царя ще помогне, може би той има начин да помогне. Той е единствената ни надежда — добави уморено отец Донован.
Питър Марлоу влезе в американската барака, олюлявайки се.
— Отивам за парите — промърмори той на Царя.
— Да не си луд? Толкоз народ има наоколо!
— Да вървят по дяволите — сопна се Питър Марлоу. — Искаш ли парите, или не?
— Седни сега. Седни ти казвам! — Царя му даде цигара и го накара да изпие едно кафе. „Колко ниско падам за някакви си мангизи“ — помисли си той с раздразнение. Поговори спокойно с Питър Марлоу, убеди го да запази самообладание, успокои го, че всичко е наред — лекарствата вече да договорени, и след около час Питър Марлоу дойде на себе си и се поотпусна. Но Царя усещаше, че думите не стигат до съзнанието на приятеля му. Питър кимаше от време на време, ала оставаше някъде далеч от него, а щом бе далеч от него, значи бе далеч от всичко.
— Време ли е вече? — прошепна Питър Марлоу, почти заслепен от болка. Чувстваше, че не отиде ли сега, няма да отиде никога.
Царя знаеше, че все още е твърде рано и крайно опасно да го пусне, но му беше ясно, че не може да го задържи повече в бараката. Затова разпрати постове във всички посоки и им заповяда да наблюдават целия район. Макс отговаряше за Грей — той лежеше на нара си. Байрън Джоунс следеше Тимсън, който бе в северния край на лагера до портата и чакаше пратката с лекарствата. Хората му — още един източник на опасност — продължаваха да търсят крадеца под дърво и камък.
Царя и Текс наблюдаваха Питър Марлоу. Той излезе като насън от бараката, прекоси пътеката и се отправи към канавката пред оградата. Като стигна до нея, спря се за миг на ръба, после я прескочи и се заклатушка към телта.