Мастърс уморено се запъти към манерката, откачи я от стената и му я подаде:
— Заповядайте, сър.
— Тая е вчерашна — каза Грей, макар да знаеше, че не е. — Напълни прясна.
— Сутринта я сипах — отвърна Мастърс. После излезе навън, поклащайки глава.
Грей остави тишината да изпълни бараката, а Царя стоеше невъзмутим и чакаше. Лек ветрец прошумоля сред листата на кокосовите палми, които се извисяваха над джунглата, недалеч от оградата, и донесе мирис на дъжд. Черни облаци вече обрамчваха небето и скоро щяха да го затулят напълно. После прахта щеше да се превърне в кал, а въздухът да натегне от влага и да стане приятен за дишане.
— Една цигара… сър? — предложи Царя. Фабрична цигара Грей бе пушил за последен път преди две години. На двадесет и втория си рожден ден. Той се втренчи в пакета — да, искаше една цигара, всичките ги искаше. Сетне отвърна мрачно:
— Не, не желая да пуша от твоите цигари.
— Нямате нищо против да запаля, нали… сър?
— Напротив, имам!
Царя го погледна право в очите и спокойно измъкна една цигара. Запали я и всмукна дълбоко дима.
— Хвърли я на секундата! — заповяда Грей.
— Веднага… сър.
Преди да се подчини, Царя дръпна от цигарата още веднъж — бавно и дълбоко. После учтивостта му внезапно изчезна.
— Не съм под ваше командване, пък и няма закон, който да казва, че не мога да пуша, когато си поискам. Аз съм американски гражданин и не съм подчинен на разни надути англичани. Това вече ви бе обяснено веднъж. Оставете ме най-сетне на мира… сър!
— Ще ми паднеш ти в ръцете! — избухна Грей. — Все някога ще направиш грешка и аз няма да пропусна да те тикна ей там. — Той посочи с треперещ пръст грубата бамбукова килия, служеща за карцер. — Там ти е мястото на тебе.
— Не върша нищо нередно…
— Откъде тогава имаш толкова пари?
— Играя на карти. — Царя пристъпи към Грей. Все още се владееше, но бе по-ядосан от обикновено. — Даром никой нищо не ми дава. Каквото имам, то си е лично мое и съм го изкарал със собствените си ръце, а как, това вече си е моя работа.
— Докато аз съм началник на лагерната полиция, няма да е само твоя работа — сви юмруци Грей. — Сума ти лекарства изчезнаха напоследък. Може би и ти имаш пръст тук.
— А, не… Виж какво — каза нервно Царя, — аз през живота си не съм крал, и с лекарства не съм търгувал! И гледай да го запомниш това добре. По дяволите, ако не беше офицер, щях…
— Да, но съм и много искам да видя какво ще направиш! Направо умирам от любопитство! Мислиш се за кой знае какво, нали? Е, аз пък знам, че си едно нищо.
— Слушай какво ще ти кажа. Ние все някога ще се измъкнем от тоя скапан лагер и само да се лепнеш пак за мене, жестоко ще си изпатиш.
— Ще запомня! — Грей се опита да обуздае бесните удари на сърцето си. — Но помни и ти — взел съм те на мушка. Всеки късмет е до време. И твоят ще ти обърне гръб!
— Едва ли… сър!
И все пак Царя знаеше, че Грей е прав. Досега късметът не му бе изневерявал никога. Но късметът идва в резултат от много труд и внимателна подготовка, и от още нещо, а не само от рискове. Освен, ако не са добре пресметнати. Като с диаманта например. Цели четири карата! Най-сетне знаеше как да се добере до него, когато всичко стане готово. А успее ли с тоя удар, край вече на рисковете. Той ще бъде последният. Поне тук, в Чанги.
— Всеки късмет е до време! — злобно повтори Грей. — И знаеш ли защо? Защото и ти си като всички други престъпници — алчен си.
— Нямам намерение да търпя подобни приказки — избухна гневно Царя. — Ако аз съм престъпник, то…
— Престъпник си, и още как! Непрекъснато престъпваш законите.
— Кои закони? Японските ли?
— Зарежи ги ти японските закони. Аз ти говоря за лагерните. Тук черната борса е забранена. А ти само с това се занимаваш.
— Докажи го!
— Ще го докажа, като му дойде времето. Все някога ще сбъркаш. Тогава ще те видя как ще караш наравно с останалите. Ей, тук, в килията. А след това аз лично ще се погрижа да те изпратят в Утръм Роуд!
Царя усети как леден ужас преряза сърцето и слабините му.
— Господи! — процеди през зъби той. — От копеле като тебе всичко може да се очаква!
— Ще го направя с най-голямо удоволствие — кресна Грей с пяна на устата. — Японците са твои приятели, не мои!
— Копеле мръсно, това вече… — Царя сви огромния си юмрук и пристъпи към Грей.