Неспокойството на Али в миг се усили. Прозорците бяха заковани, но между дъските имаше достатъчно разстояние, та някой отвътре да може да следи какво става на улицата, а на стъпалата пред съседната постройка седеше мъж и четеше памфлет с прекалено добре отработено безразличие. В едно кафе насреща други двама уж играеха табла, ала погледите им се стрелкаха от време на време към червената врата.
Али неслучайно беше обучен в Цитаделата.
— Мястото се наблюдава.
— Защо според теб те доведох? — попита Нахри. Задавен звук на изумление се откъсна от устата му и тя му хвърли презрителен поглед. — В името на Всевишния, ще престанеш ли да се стряскаш от всичко?
Той я зяпна.
— Някой се опита да ме убие преди седмица.
Нахри направи физиономия.
— Да вървим.
И без да каже нито дума повече, пред ужасения поглед на Али тя се отправи решително към охраняваната къща. Е, да, нищо във външния й вид не се набиваше на очи. Облечена в грубо тъкана абая и шал, Нахри с лекота се сливаше с тълпата клюкарстващи и пазаруващи шафити и препиращи се работници.
Определено съвсем различен вид от златната рокля, която носеше на пиршеството. Лицето на Али пламна. Не, нямаше да мисли за онази рокля. Не и отново. Вместо това забърза след нея, ругаейки се, задето бе допуснал да бъде въвлечен в каквато и загадъчна работа да твърдеше, че има Нахри в Квартала на шафитите. Все още не беше сигурен точно каква глупост го беше накарала да се съгласи; дните, след като го бяха отровили, бяха неясно, замъглено от болката петно, състоящо се от майка му, суетяща се над него, безкрайни въпроси от следователите на Царската стража и все по-противни на вкус отвари от Бану Нахида.
Вероятно те е омагьосала да се съгласиш. Нахидите можеха да го направят, нали така? Защото несъмнено дори той не бе толкова безразсъден, че да измъкне тайно снаха си от палата — и да се съгласи да поеме вината, ако ги хванат, — без да е бил омагьосан.
Докато я настигне, Нахри вече крачеше, сложила ръка върху долната част на корема си. Там изведнъж се беше появила издутина, а торбата бе изчезнала от рамото й. Бог знае кога я беше пъхнала под абаята си, ала докато наближат къщата, вече подсмърчаше, а в походката й се беше появило накуцване. Избърса очите си.
Мъжът на стъпалата пред съседната къща пусна памфлета и се изправи, изпречвайки се на пътя й.
— Мога ли да ти помогна, сестро?
Нахри кимна.
— Мир на теб — поздрави го. — Аз… — Пое си дъх, притискайки ръка към издутия си корем. — Съжалявам. Братовчедка ми каза, че тук имало някой… някой, който помагал на жени.
Погледът на мъжа се плъзна по тях.
— Ако братовчедка ти действително е казала подобно нещо, ти би проявила благоразумието да я доведеш, та да може да гарантира за теб. — Мъжът се взря в Али. — Това съпругът ти ли е?
— Не й казах, че аз съм тази, която има нужда от помощ. — Нахри понижи глас. — А това не е съпругът ми.
Кръвта се отцеди от лицето на Али.
— Аз…
Нахри протегна рязко ръка и сграбчи неговата като в менгеме.
— Моля те… — Тя изохка и се преви надве. — Много ме боли.
Мъжът пламна, поглеждайки безпомощно надолу по улицата.
— Е, добре… — Прекоси верандата и отвори светкавично червената врата. — Влизайте бързо.
Сърцето на Али заби учестено, умът му крещеше предупреждения за клопки (все пак не за пръв път го подлъгваха да влезе в рушаща се шафитска сграда), ала Нахри вече го дърпаше по стъпалата. Те скърцаха под краката им, дървото беше омекнало от влажния девабадски въздух. Шафитът затвори вратата зад тях, потопявайки ги в потискащ сумрак.
Намираха се в простичко преддверие с лакирани дървени стени и две врати. Нямаше прозорци, ала таванът беше отворен към облачното небе, създавайки усещането, че са ги хвърлили в яма. Единствената друга светлина идваше от малка маслена лампа, поставена до плато, отрупано със сладкиши, пред рисунка върху оризова хартия, изобразяваща добре въоръжена жена, възседнала ревящ тигър.
Изведнъж Али изгуби всякакво търпение с Нахри. Някой се беше опитал да го убие преди по-малко от седмица. Отказваше да се спотайва в някаква загадъчна шафитска къща, докато се преструва, че е направил дете на съпругата на брат си.
Обърна се към нея, подбирайки внимателно думите си.
— Скъпа моя. Искаш ли да ми обясниш какво правим тук?
Нахри се оглеждаше наоколо с неприкрито любопитство.
— Тук сме, за да се срещнем с шафитски доктор, на име Субашини Сен. Той работи тук.