Оглушителна тишина последва пламенните думи на Суба. На Али му се искаше да защити Нахри, знаейки, че намеренията й са добри. Знаеше обаче и че лекарката е права. С очите си беше виждал разрухата, която грешките на чистокръвните можеха да посеят сред шафитите.
Едно мускулче върху бузата на Нахри играеше.
— Извинявам се за начина на появата си — каза сковано. — Ала намеренията ми са искрени. Може и да съм Нахида и дева, но искам да помогна на шафитите.
— Тогава отиди във вашия Храм, отречи се от вярванията на предците си пред хората си и ни обяви за равни — предизвика я Суба. — Ако искаш да помогнеш на шафитите, първо се оправи с девите.
Нахри разтърка глава; изглеждаше примирена.
— Не мога да го направя. Още не. Ще изгубя подкрепата им и тогава на никого няма да бъда полезна. — Суба изпръхтя и Нахри я изгледа яростно. — Шафитите едва ли могат да се нарекат невинни във всичко това — отвърна, а в гласа й се промъкна разгорещеност. — Знаеш ли какво се случи с девите, хванати на Великия базар след смъртта на Дара? Шафитите им се нахвърлиха като зверове, замеряйки ги с ромейски огън…
— Зверове? — сопна се Суба. — А, да, защото именно това сме за вас. Беснеещи животни, които трябва да бъдат контролирани!
— Идеята не е лоша. — Думите му се изплъзнаха, преди да успее да помисли, и когато и двете жени се обърнаха рязко към него, Али трябваше да положи усилие да остане спокоен. Беше почти толкова изненадан, колкото и те, че изобщо се беше обадил… ала идеята действително не беше лоша. Всъщност… беше брилянтна. — Искам да кажа, ако баща ми я одобри и ако подходите предпазливо, мисля, че това деви и Шафити да работят заедно ще бъде изключително. А построяването на болница, нещо, от което Девабад наистина има нужда? Ще бъде забележително постижение.
В този миг срещна погледа на Нахри. В очите й имаше емоция, която му беше трудно да разтълкува… ала не изглеждаше напълно доволна от неочакваната му подкрепа.
Нито пък Суба.
— Значи, ти също си част от този план? — попита тя.
— Не — заяви Нахри. — Не е.
— В такъв случай никак не те бива да убеждаваш хората да работят с теб, Нахидо. — Суба подпря дъщеричката си на рамото си, за да я накара да се оригне. — Ако той е на твоя страна, може би щях да повярвам донякъде на тази твоя новооткрита загриженост за шафитите.
— Би работила с него? — повтори Нахри с възмутено изумление. — Даваш си сметка, че именно баща му е този, който преследва шафитите, нали?
— Прекрасно си давам сметка — отвърна Суба. — Освен това в Девабад няма шафит, който да не знае какво мисли принцът по този въпрос. — Тя отново насочи вниманието си към Али. — Чух за бащата и дъщерята, които си спасил от търговеца на роби. Говори се, че сега живеели като благородници в палата.
Али се взря в нея, а сърцето му се сви. За пръв път му се стори, че зърва искрица интерес в очите на Суба, ала не можеше да понесе мисълта да я излъже.
— Едва не ги върнаха обратно на онзи търговец, защото не бях достатъчно внимателен. Смятам, че планът на Бану Нахида е достоен за възхищение, действително го вярвам. Ала когато нещата в Девабад се объркат… — Той махна между себе си и Нахри. — Хора като нас рядко плащат същата цена, както шафитите.
Суба замълча за миг.
— Изглежда, че и двама ви не ви бива в това да убеждавате другите да работят с вас — заяви спокойно.
Нахри изруга тихичко, но Али не отстъпи.
— Едно партньорство, основано на измама, не е никакво партньорство. Не бих искал да излъжа и да те изложа на опасност, без да те предупредя.
Паримал се протегна и докосна кичур от къдравата косица на бебето.
— Може би наистина е добра идея — меко каза на Суба. — Баща ти мечтаеше да построи болница тук.
Али погледна към Нахри.
— Е?
Тя го изгледа убийствено.
— Какво знаеш ти за построяването на болници?
— Какво знаеш ти за построяването на каквото и да било? — попита Али на свой ред. — Замисляла ли си се как ще събереш и ръководиш средствата, необходими за възстановяването на един разрушен древен комплекс? Ще бъде невероятно скъпо. Ще отнеме време. Ти ли ще сключваш договори и ще наемаш работници между лекуването на пациенти?