— В такъв случай увеличи охраната й. Отмени процесията. Отмени всичко, което може да я изложи на опасност!
Гасан поклати глава.
— Няма да отменя никое от тържествата на девите заради теб. Каве ще ми проглуши ушите. — По лицето му пробяга леко враждебно изражение. — Освен това… напоследък Нахри като че ли има прекалено високо мнение за себе си. Защо да защитавам някой, който ми се опълчва толкова отявлено?
— Защото това е твой дълг! — отвърна Али, ужасен. — Ти си нейният цар. Нейният свекър.
Гасан изсумтя презрително.
— Като се има предвид в какво състояние е бракът им, едва ли бих могъл да се нарека такъв.
Али не можеше да повярва на ушите си.
— Тя е жена, която живее под покрива ни. Закрилата й е част от най-висшия ни дълг, най-свещения ни…
— И аз ще говоря с Уаджид — прекъсна го Гасан с тон, който ясно даваше да се разбере, че разговорът е приключил. Изправи се и отиде до прозореца. — Но по отношение на един друг въпрос идваш тъкмо навреме. Болницата е готова за церемонията по откриването й утре?
— Да. — Али не си направи труда да прикрие жлъчните нотки в гласа си. — Мога да се явя в тъмницата след края й, ако така желаеш.
Гасан взе калъф от червено кадифе, който почиваше до прозореца.
— Не там ще те изпратя, Ализейд.
В гласа му имаше мрачна решимост, от която Али в миг настръхна.
— Къде ме изпращаш?
Гасан отвори калъфа, взирайки се в онова, което се намираше вътре.
— Накарах да изработят това за теб — тихо каза той. — Когато ти се върна в Девабад. Надявах се, дори се молих да открием начин да преодолеем всичко това заедно, като семейство.
Той извади великолепно парче боядисана коприна, синьо, лилаво и златно се преплитаха върху искрящата й повърхност.
Тюрбан. Царски тюрбан, като онзи, който носеше Мунтадир. Дъхът на Али секна.
Гасан прокара пръсти по коприната.
— Исках да те видя с него по време на Навастем. Исках… толкова исках отново да бъдеш до мен.
Да бъдеш до мен. Али трябваше да положи усилие да запази лицето си безизразно. Защото за пръв път в живота му тези простички думи, това напомняне за дълга му като гезирски син, предложението да заеме една от най-привилегированите и сигурни позиции в техния свят… го изпълваха с неподправено отвращение.
Когато най-сетне проговори, гласът му потрепваше.
— Какво възнамеряваш да сториш с мен, абба?
Гасан срещна погледа му; в сивите му очи бушуваше буря от емоции.
— Не знам, Ализейд. Разкъсвам се почти поравно между това да те обявя за свой емир и да наредя да те екзекутират. — Очите на Али се разшириха, а баща му продължи: — Да. Повече от способен си за този пост. Вярно, че не те бива особено в дипломацията, но притежаваш по-задълбочени познания във военните дела и икономиката на града, отколкото брат ти ще притежава някога. — Той отпусна тюрбана. — Освен това си най-безразсъдният й морално непреклонен човек, когото съм срещал някога, навярно най-голямата заплаха за стабилността на Девабад, откакто една изгубена Нахида се появи заедно с афшин до себе си.
Баща му заобиколи бюрото и Али неволно се дръпна назад, въздухът между тях беше наелектризиран и опасен. И Бог да му прости… при движението на Гасан, погледът на Али се спря върху камата на кръста му.
Въстанието на Зейди ал Кахтани бе започнало с кама в гърлото. Би било толкова просто. Толкова бързо. Али щеше да бъде екзекутиран, вероятно щеше да отиде в ада заради убийството на родния си баща, но с девабадския тиранин щеше да е свършено.
И тогава на престола ще се възкачи Мунтадир. Можеше да си представи как брат му го прави, обзет от паника, от скръб, от параноя. Почти сигурно бе, че щеше да си го изкара, като арестува и екзекутира всеки, свързан с Али.
Заповяда си да погледне баща си в очите.
— Винаги съм се опитвал да действам единствено в интерес на Девабад. — Не беше сигурен дали го казва на баща си, или на мрачния порив в ума си.
— А сега те призовавам да действаш в свой собствен интерес — каза Гасан очевидно без да подозира за убийствените мисли, които бушуваха в гърдите на сина му. — След края на Навастем ще те изпратя обратно в Ам Гезира.
Каквото и да беше очаквал Али… определено не беше това.
— Какво? — повтори немощно.
— Ще те изпратя обратно там. Ще се откажеш официално от титлите си и ще намериш начин безвъзвратно да развалиш отношенията си с аяанлийците, но иначе можеш да се върнеш там с моята благословия. Можеш да се ожениш за някоя местна жена и да се грижиш за реколтата и каналите си с децата, които Бог ти изпрати.