— Това някакъв номер ли е?
Али бе прекалено слисан, за да бъде дипломатичен.
— Не — заяви Гасан без заобикалки. — Това е последният шанс на мъж, който не иска да екзекутира сина си. — Той погледна Али почти умолително.
— Не знам как да те накарам да се подчиниш, Ализейд. Заплашвах те, заповядах да убият шафитските ти съюзници, прокудих майка ти, изпратих убийци по петите ти… а ти продължаваш да ми се опълчваш. Надявам се сърцето ти да се окаже по-слабо от чувството ти за праведност… или пък по — мъдро.
Преди да успее да го спре, в ума на Али изникна образът на Бир Набат. Видя учениците си и полята си, видя себе си, смеещ се на чаша кафе с Лубейд и Акиса.
Съпруга. Семейство. Живот… далече от пропитата с кръв история на Девабад и обитаваното от мариди езеро.
Имаше чувството, че са го ударили с пестник в корема.
— А ако откажа?
По лицето на Гасан се изписа безсилно раздразнение.
— Това не е предложение, Ализейд. Ще отидеш. За бога… — В гласа му се прокрадна нотка на отчаяние. — Ще ме оставиш ли да дам поне на едно от децата си малко щастие? Нали искаше да се върнеш?
Действително бе искал. Отчаяно. Част от него все още искаше. Нямаше обаче да остави дома си на един цар, за когото вече бе убеден, че не заслужава да властва над него.
— Не ми предлагай това — примоли се. — Моля те.
Борещите се в него желания очевидно се бяха изписали върху лицето му, защото по чертите на баща му се разля тихо разкаяние.
— Май съм забравил, че понякога добротата е най-силното оръжие.
Али трепереше.
— Абба…
Ала баща му вече го извеждаше навън.
— Воините ми ще те съпроводят до болницата. Условията ми остават.
— Почакай, моля те…
Този път вратата се затвори меко в лицето му.
18. Нахри
Нахри скръсти ръце, взирайки се скептично в седлото, сложено върху купчината възглавници пред нея.
— За нищо на света.
— Но то е сигурно! — не отстъпваше Джамшид. Стиснал ръкохватките на седлото, той се изтегли отгоре му. — Виж — каза, махвайки към извивката отзад. — Направено е така, че да компенсира за слабостта в долната част на тялото ми. Мога да си завържа краката и да яздя с помощта на нагайка.
Нахри поклати глава.
— Ще паднеш и ще си строшиш врата. Освен това… нагайка? Не можеш да контролираш един кон само с някаква си пръчка.
Джамшид я измери с поглед.
— Скъпа ми Бану Нахида… казвам го с цялото си уважение, но ти вероятно си последната в Девабад, от която би трябвало да приемам съвети за езда. — Нахри се намръщи и той се засмя. — Хайде де… мислех, че ще бъдеш доволна. Взех дизайна от онази твоя шафитска лекарка. Обменяме умения! — подкачи я той. — Нали това искаше?
— Не! Мислех, че бихме могли да пробваме някои от нейните терапии, така че след няколко години да си в състояние да възседнеш кон, без да ти е нужна пръчка.
— Почти съм сигурен, че дотогава процесията за Навастем ще е свършила. — Джамшид се размърда в седлото; изглеждаше доволен от себе си. — Да, това ще свърши чудесна работа. О, какво? — каза, когато Нахри го изгледа яростно. — Не си ми майка. Не се нуждая от разрешението ти. — Доближи длани, все едно държеше юзди в ръце. — Бездруго съм по-голям от теб.
— Аз съм твоята Бану Нахида! — възрази Нахри. — Бих могла… бих могла…
Гласът й заглъхна, докато умът й работеше трескаво.
Джамшид — онзи, който някога се бе обучавал за духовник — се обърна към нея.
— Би могла да направиш какво? — попита учтиво, а очите му танцуваха. — Искам да кажа, какво точно би могла да сториш съгласно повелите на нашата вяра?
— Остави го да го направи. — Тихият глас на Нисрийн ги прекъсна и когато се обърна, Нахри видя своята наставница да стои до завесата. Очите й бяха впити в Джамшид, лицето й грееше от топлота. — Трябва да яздиш в навастемската процесия, щом това е желанието ти. Сърцето ми се сгрява да те видя така… дори ако от настоящия ти жребец да има доста да се желае — добави тя, кимвайки към купчината възглавници.
Нахри въздъхна, ала преди да успее да отговори, откъм лечебницата долетя звукът на повръщане.
Джамшид погледна натам.
— Изглежда, че на Сеида Макал отново й прилоша.
— В такъв случай най-добре върви — отвърна Нахри. — Щом имаш време да си направиш кон от възглавници, мой блестящи чирако, значи, имаш време и да се оправиш с малко светещи червеи.
Джамшид направи физиономия, но слезе от седлото и се запъти към болната пациентка. Не взе бастуна си и Нахри нямаше как да не се изпълни с тих триумф, докато го гледаше да прекосява стаята със сигурна стъпка. Може и да не се случваше толкова бързо, колкото Джамшид би искал, но състоянието му определено се подобряваше.