Нахри скръсти ръце.
— За да можеш отново да ме подведеш?
— Няма, обещавам. Не биваше да го правя и преди. — Нахри повдигна скептично вежди при това половинчато извинение и от Мунтадир се откъсна подразнен звук. — Е, добре де, Джамшид ме тормози да се сдобря с теб и това ми се струва добра първа стъпка.
Нахри се замисли, разговорът с Нисрийн се въртеше в главата й. Не беше сигурна как иска да продължи с Мунтадир, но да посети Храма заедно със съпруга си не означаваше, че трябва да скочи в леглото с него.
— Добре.
Шепот на магия премина през тронната зала и накара косъмчетата по тила й да настръхнат. Въздухът внезапно се стопли, някакво движение близо до пода привлече вниманието й.
Очите й се разшириха. Водата в най-близкия фонтан — красив каменен осмоъгълник, покрит с приличащи на звезди огледални плочки — кипеше.
Зад гърба й се разнесе сепнат вик. Нахри се обърна и видя джинове да се отдръпват трескаво от фонтаните по протежение на стените. Водата в тях също кипеше, омагьосаният лед, който плаваше в дълбините им, се изпаряваше толкова бързо, че от пода се вдигаше бяла мъгла.
Трая само няколко секунди. Разнесе се свирещ, пращящ звук, от врялата вода се надигнаха огромни облаци, а после тя изчезна, изтичайки през назъбени пукнатини по дъното на фонтаните.
Мунтадир дойде по-близо до нея.
— Моля те, кажи ми, че беше ти — прошепна той.
— Не — отвърна Нахри с треперещ глас. В действителност познатата топлина на магията на палата като че ли бе изчезнала за миг. — Но палатът понякога прави подобни неща, нали?
Мунтадир имаше неспокоен вид.
— Разбира се. — Той се прокашля. — Та нали магията е непредсказуема.
Нервен смях започваше да се разнася тук-там из тронната зала, странният момент беше вече пропъден от мислите на по-голямата част от празнично настроената тълпа. Гасан го нямаше, ала Нахри забеляза Каве, застанал близо до трона.
Беше приковал поглед в най-близкия фонтан, от който се вдигаше пара.
И се усмихваше.
Беше мрачна, кратка усмивка, ала изражението му не можеше да бъде сбъркано и студеното удоволствие в него накара сърцето й да се вледени.
Серум на истината, реши Нахри. Веднага щом празникът свършеше. Тя докосна Мунтадир по ръката.
— Ще те видя ли на тържеството в болницата тази вечер?
— Не бих го пропуснал за нищо на света.
19. Али
Главата на Али туптеше от болка, когато влезе, препъвайки се, в малката си стаичка в болницата. Светлината на късния следобед изгаряше очите му през прозореца, така че той дръпна пердетата, изтощен от това да надзирава подготовката за откриването тази вечер.
На бюрото го чакаше планина от документи. Взе първия пергамент, който се оказа покана от сахрейнските министри на търговията — предложение да се срещнат след Навастем, за да обсъдят някои идеи, които Али имаше относно възстановяването на градското пристанище.
Заля го горчилка, бързо и яростно. За Али нямаше да има „след Навастем".
Думите се люшнаха пред очите му. Беше изтощен. Беше се тласнал до предела на силите си, опитвайки се да оправи толкова много неща в Девабад, а сега нищо от това нямаше значение. Щяха да го изхвърлят.
Пусна писмото и рухна върху постелята си. Няма значение, опита да убеди сам себе си. Болницата беше готова, нали така? Ако не друго, поне можеше да даде това на Нахри и Суба.
Затвори очи и се протегна. Беше направо божествено да полежи неподвижен в продължение на миг. Изкушението на съня бе така съблазнително. Неустоимо.
Просто си почини. Бездруго всички това му повтаряха. Али си пое дълбоко дъх, отпускайки се по-дълбоко в постелята, докато сънят плъзваше бавно по тялото му, обвивайки го в покой, хладен и неподвижен като вода…
Езерото е притихнало, когато той пристига, надигайки се от наносното течение, довело го тук. Студът е шок за него, така различен от топлите води, които той предпочита. Въпреки че това езеро е свещено за събратята му, дъното му е застлано с ослепителното наметало на люспите, отронили се от Великата Тиамат, то не е неговият дом. Неговият дом е огромната, лъкатушеща река, която минава през джунгла и пустиня, с водопади, които се разбиват в скрити езерца, и просторна делта, която разцъфва, за да срещне морето.
Той се движи с течението, минавайки през пасаж риби с цветовете на дъгата. Къде са останалите му събратя? Езерото би трябвало да е пълно с мариди, люспести ръце и пипала, сграбчили го в прегръдка за добре дошъл, споделящи нови спомени в тихо общуване.