Мунтадир и Нахри за миг се озоваха в претъпкания двор. Съпругът й, естествено, беше в стихията си, заобиколен от сервилни благородници и верни приятели. Застанала в края на групичката, Нахри се повдигаше на пръсти в напразен опит да зърне завършената болница над главите на смеещите се гости и бързащите насам-натам прислужници. Стори й се, че видя Разу да раздава блещукащи карти за игра пред групичка запленени зрители, но реши да уважи каквото и да беше намислила другата жена и остана на мястото си.
Не така обаче постъпи, когато най-сетне забеляза Суба да се мръщи на тълпата иззад един потънал в сенки свод.
— Емире, ако ме извините за миг… — Погълнат от преувеличената история на един агниваншийски министър за лов на симурги, Мунтадир кимна разсеяно и Нахри се измъкна, провирайки се през множеството, за да стигне до Суба.
— Доктор Сен! — поздрави я тя топло. — Изглеждаш точно толкова щастлива, колкото очаквах.
Суба поклати глава.
— Не мога да повярвам, че толкова бързахме да довършим това място заради едно тържество. — Тя изгледа яростно две кискащи се гезирски жени. — Ако счупят нещо…
— Али ми писа, за да ме увери, че цялото оборудване ще бъде прибрано на сигурно място. — Нахри се усмихна широко. — Сигурно ви харесва да работите заедно. И двамата нямате никакво чувство за хумор. — Другата жена й хвърли гаден поглед и тя се засмя. — Но пък изглеждаш прекрасно. — Нахри махна към тъмнолилавото й сари, украсено с виненочервени и златни ромбове. — Много е красиво.
— Знаеш ли, че когато говориш, звучиш като продавачка на плодове, която се опитва да ми пробута презрялата си стока?
— Това, което за някого е презряло, за друг е просто сладко — отвърна Нахри сухо.
Суба поклати глава, ала в намусеността й се прокрадна мъничко топлина.
— Ти също си истинско удоволствие за очите — подхвърли, кимвайки към облеклото на Нахри. — Да не би девите вече да шият рокли от злато?
Нахри прокара палец по плътно избродирания си ръкав.
— Така изглежда… и е точно толкова тежка, колкото би могла да си представиш. Нямам търпение да я заменя с медицинска престилка веднага щом можем да започнем да преглеждаме пациенти тук.
Изражението на Суба омекна.
— Никога не съм си представяла, че ще работя в място като това. С Паримал напоследък често обикаляме аптеката и килерите с материали просто за да се възхитим на това колко добре са заредени… — Тонът й стана леко тъжен. — Ще ми се баща ми да можеше да види всичко това.
— Ще покрием името му със слава — искрено каза Нахри. — Надявам се, че можеш да споделиш част от мъдростта му, когато става дума за подготовката на чираци. И като стана дума… Джамшид! — извика тя, виждайки го да се приближава. — Ела! Присъедини се към нас.
Джамшид се усмихна и се поклони, допрял длани в благословия.
— Нека огньовете горят ярко и за двете ви.
Нахри хвърли поглед към Суба.
— Чувам, че на теб трябва да благодаря за онова опасно седло, което той настоява да използва.
— Е, нали искаше да обменим опит.
Нахри поклати глава, полагайки усилие да не направи гримаса.
— Къде е последният член на нашия екип?
Лицето на Суба посърна.
— Не знам. Не съм виждала принца от онзи следобед. Не бих се учудила, ако най-сетне е заспал някъде. Изглежда твърде решен да се убие от работа.
— Колко жалко би било само — измърмори Джамшид.
Суба изведнъж се усмихна, видяла съпруга си да излиза от една врата в другия край на двора с дъщеричката им на ръце. Тъмните очички на бебето се ококориха, запленени от магическото пиршество.
— Върви да ги поздравиш. Ще се видим по-късно. — Суба се отдалечи, а Нахри се обърна към Джамшид. — Наистина не харесваш Али, нали?
Не за пръв път го виждаше да реагира с неприязън, когато някой споменеше принца.
Джамшид се поколеба.
— Не. Не го харесвам. Нямах нищо против него, когато беше по-млад. Открай време беше един такъв ревностен, но беше по-малкият брат на Мунтадир, а Мунтадир го обожаваше. Ала онази нощ, когато ти го спаси… — Той понижи глас. — Нахри, той ме накара да хвърля един мъж в езерото. Мъж, за когото дори не съм сигурен, че беше мъртъв.
— Мъж, който се опита да го убие — изтъкна Нахри. — Шафит. Имаш ли представа какво би сторил Гасан, ако научеше, че един шафит едва не е убил сина му?