Отново си седна.
— Али, казваш, че ми дължиш живота си — започна, борейки се да потисне треперенето в гласа си. — Искам да ми изплатиш този дълг. Върни се в Ам Гезира.
Али въздъхна дълбоко и се извърна.
— Нахри…
Тя се пресегна, улови брадичката му в ръка и го принуди отново да я погледне. Той подскочи видимо при допира й, а очите му се разшириха.
— Приеми предложението на баща си — заяви Нахри твърдо. — Можеш да помагаш на хората в Ам Гезира, без да бъдеш убит. Намери си жена, на която ще й харесва да те слуша как бърбориш за канали, и си народете цяла сюрия деца, с които несъмнено ще си прекалено строг.
Тя взе бузата му в шепа и палецът й го докосна по брадата. Не й убягнаха внезапно ускорените удари на сърцето му.
Нито тъгата, която се надигаше в нейното.
Али като че ли беше останал без думи, очите му се стрелкаха неспокойно по лицето й. Това трябваше да е достатъчно. Нахри се изправи и като свали ръка, се дръпна назад; очите й пареха от сълзи.
— Върви и открадни малко щастие за себе си, приятелю — каза му тихо.
— Вярвай ми, когато ти казвам, че шансът рядко те спохожда повторно.
21. Али
— Все още не си ми казал къде беше снощи — подхвърли Лубейд, докато отиваха към арената. — С Акиса те търсихме на тържеството.
— Не отидох — отвърна Али. — Не бях в състояние.
Лубейд се закова на място.
— Още един кошмар?
— Не — побърза да каже Али, ненавиждайки страха по лицето на приятеля си. — Никакви кошмари. Само че бях изтощен и не можех да съм сигурен, че няма да кажа нещо провокативно на баща ми. Или на брат ми. — Той направи кисела физиономия, докато двамата продължаваха напред. — Всъщност на когото и да било.
— Е, в такъв случай се радвам, че си се наспал и си избегнал да те арестуват. Макар че пропусна страхотно тържество. — Лубейд се протегна и вратът му изпука. — Акиса на арената ли ще ни чака?
— По-късно. Помолих я да охранява Бану Нахида по време на парада тази сутрин.
— Онзи, който пресъздава пристигането на Анахид в Девабад, нали? — Лубейд изсумтя. — В такъв случай ти и малката ти лечителка ще се биете ли до смърт в един момент, за да представите по-късната част от историята ни?
Шегата накара Али да потръпне. Върни се в Ам Гезира, Али. Открадни малко щастие за себе си. От предишната нощ насам отново и отново се връщаше към тези думи и спомена за ръката на Нахри, докоснала лицето му. Което, трябваше да й отдаде заслуженото, доста ефективно бе прекъснало назряващите мисли у него за бунт.
Той затвори очи. Господ да му е на помощ, толкова бе красива миналата нощ. След като не я беше виждал в продължение на седмици, направо беше занемял от вида й в мрака на онази стая, облечена в разкошните дрехи на своите предци. Изглеждала бе като съживена легенда и за пръв път той беше нервен — истински нервен — в присъствието й, мъчейки се да не я зяпа, докато тя се усмихваше с острата си усмивка и пъхаше пръсти под чадора си. А когато бе докоснала лицето му…
Съпруга на Мунтадир. Тя е съпруга на Мунтадир.
Сякаш призован от мислите му, до ушите му долетя познат смях, чието безгрижие го проряза като с нож.
— … не ти се подигравам — тъкмо казваше Мунтадир закачливо. — Мисля, че костюмът ти „Сулейман току-що ме запрати през половината свят" си има своята привлекателност. Дрипите ти дори миришат! — Мунтадир отново се засмя. — Страшно е автентично.
— О, я млъквай — чу Али да отвръща Джамшид. — Има още дрипи там, откъдето взех тези, а икономът ти ми дължи услуга. Ще накарам да подплатят с тях разкошния ти тюрбан.
Али надникна иззад ъгъла. Мунтадир и Джамшид бяха в коридора насреща, обгърнати като в рамка от един огрян от слънцето свод. Али се намръщи и заслони очи срещу внезапната ярка светлина. За частица от секундата би могъл да се закълне, че видя ръцете на брат си върху яката на Джамшид, лицето му — приведено към врата му, сякаш за да го подуши шеговито, а после Али примига, защото пред очите му избиха черни петна от слънцето, и двамата мъже се отдръпнаха един от друг; изобщо не изглеждаха доволни да го видят.
— Ализейд. — Презрителният поглед на брат му пробяга по омачканата дишдаша на Али. — Стоял си до късно снощи?
Брат му като че ли винаги откриваше нови начини да го накара да се почувства нищожен. Самият той беше безупречно облечен, както винаги — издокаран в абаносовочерна роба и яркия си царски тюрбан. Предишната вечер бе имал дори още по-изискан вид, облечен с препаска с икатов десен и лъскава сапфирена туника. Али го беше видял на тържеството, гледал бе от балкона на втория етаж, след като Нахри си беше тръгнала, как брат му се смее и весели, сякаш самият той бе построил болницата.