— Че пристигал тази седмица — отвърна Мунтадир мрачно. — Каза ми да прекарам известно време с него и да разбера какво представлява.
Едно мускулче върху бузата на Зейнаб потръпна.
— Навярно можеш да осведомиш и мен.
— И това е всичко? — попита Али. — Това е всичко, което сте готови да направите?
Мунтадир го изгледа яростно.
— Ще ме извиниш, че не желая да приемам политически съвети от някой, който от пет години насам живее на село и който винаги казва каквото не трябва. — Лицето му се разкриви. — Мислиш ли, че искам да стана като него, Зейди? Имаш ли представа от какво бях принуден да се откажа аз? — Той закрачи напред-назад, сключил ръце зад главата си. — Девабад е истински барутен погреб и единственият начин, по който абба го възпира да не избухне, е, като го държи със здрава ръка. Като не оставя съмнение у никого, че ако изложат на опасност сигурността на града, излагат на опасност живота на всички, които обичат.
— Ала това не си ти, Диру — възрази Али. — Има и други начини да се управлява.
— Така ли? Може би трябва да опитаме по твоя начин? — Мунтадир се обърна към тях и погледът му се вряза в Али. — Защото според мен ти приличаш на абба повече, отколкото ти се иска да си признаеш. Но докато абба иска стабилност, ти искаш справедливост. Твоята версия на справедливост… дори ако трябва да ни я наложиш насила. И нека ти кажа нещо, малки братко… вече си ми напълно ясен. Радваш се на благоволението на немалко гневни хора с оръжия и поводи за недоволство в този град… и колко удобно, разполагаш с аяанлийците, готови на драго сърце да те подкрепят финансово.
— Аяанлийците — злъчно каза Зейнаб — са далеч по-нюансирани, отколкото ни смяташ, а тази срещу теб от месеци се мъчи да ви сдобри, идиоти такива. — Тя затвори очи и потърка слепоочията си. — А нещата в Девабад се влошаваха още преди Али да се върне, Диру. Знам, че не искаш да го видиш, но е така.
Мунтадир разпери ръце.
— И какво искаш да направя? Да съсипя един финансов съюз, от който се нуждаем, защото сестра ми ще бъде самотна? Да направя Ализейд мой кайд и с основание да изгубя всичките си поддръжници, защото съм поверил армията си на един фанатик? — В думите му имаше искрено отчаяние. — Кажи ми как да оправя това между нас, защото аз не виждам начин.
Али преглътна буцата, която беше заседнала в гърлото му.
— Проблемът не сме ние.
Поколеба се; мислите му препускаха. Студеното осъзнаване, което го беше заляло, след като беше научил от Фатумай какво бе сторил баща му с децата на „Танзим". Разговорът му с Нахри предишната нощ. Всички обвинения, които Мунтадир бе изложил. Всичко това водеше до едно заключение, което бе кристално ясно.
Той срещна очаквателните погледи на брат си и сестра си.
— Абба трябва да бъде свален.
Последва миг на безмълвен потрес, а после Зейнаб издаде задавен, ужасен звук, какъвто Али никога досега не бе чувал от устата на своята неизменно изискана сестра.
Мунтадир го зяпна, а после отпусна глава в ръцете си.
— Не мога да повярвам. Не мога да повярвам, че намери начин да направиш този разговор още по-ужасен — изрече, като гласът му долиташе приглушен измежду пръстите му.
— Просто ме изслушайте — заговори Али бързо. — Той от години се е отклонил от правия път. Разбирам загрижеността му за стабилността на Девабад, но тази тактика да потиска всичко и всеки, който му се противопостави, не може да работи до безкрай. Не можеш да изградиш нещо върху пропукана основа.
— А сега говориш като поет — простена Мунтадир. — Наистина си си изгубил ума.
— Уморих се да гледам как умират невинни хора — заяви Али. — Уморих се да бъда съучастник в толкова много страдание. Девите, шафитите… знаеш ли, че е наредил да изгорят лодка, пълна с деца бежанци, просто за да екзекутира неколцина воини от „Танзим"? Че пренебрегна една заплаха за безопасността на Нахри, за която му съобщих, защото, както ми каза, тя започвала да става арогантна? — Хвърли поглед към Зейнаб, защото знаеше, че тя споделя поне някои от неговите възгледи. — Отиде твърде далеч. Не бива да е цар.
Върху лицето на Зейнаб имаше противоречиво изражение; тя си пое дълбоко дъх.
— В думите на Али има известна доза истина, Диру.