Подръпна. Вятърът начаса се усили, плитките й я удряха през лицето, ала все още усещаше съпротива, все още държеше магията прекалено слабо. Извика от безсилно раздразнение.
— Нахри — изхриптя Джамшид и се вкопчи в ръката й. — Нахри, нещо не е наред…
Той се задави, пръстите му се впиха в нейните.
Суров прилив на магия я заля толкова мощно, че тя едва не политна назад. Пое си рязко дъх, докато се олюляваше, мъчейки се да запази контрол. Усещането бе познато и в същото време — не беше. Почувства разтърсващ шок, сякаш беше потопила ръце в кофа с лед. Разля се по вените й с необуздан устрем, като създание, което твърде дълго е било в плен.
И то бе точно онзи тласък, от който Нахри се нуждаеше. Без да се поколебае, тя впи очи в горящите улици. Изцелете се, нареди и дръпна силно.
Всяка песъчинка в града на семейството й се втурна към нея.
Завъртя се в бушуваща фуния от задушаващ прах. Нахри изпусна дъха си и фунията се разпадна, посипвайки се върху улицата и съсипаните колесници, навявайки дюни до постройките, покривайки телата на бягащите горящи джинове и деви, гасейки огъня така, сякаш беше потопила свещ във вода.
Същото стана и с нея. Изгуби контрол над магията и се олюля; връхлетя я изтощение, пред очите й избиха черни петна.
— Бану Нахида!
Нахри примига и видя Нисрийн да тича към тях, все още стискайки яркия й чадор. До нея Джамшид се надигна и се опита да седне, а ризата му висеше на овъглени парчета по гърдите му.
И по съвършено излекувания му гръб.
Нахри се взираше, зяпнала, в здравата му кожа, когато отново се разнесе гръм на мускет. Джамшид я бутна на земята.
Ала изстрелът не беше предназначен за тях.
Времето между мига, в който видя Нисрийн да тича към тях, и мига, в който я видя да пада, сякаш се проточи с часове, като че ли за да запечата завинаги гледката в спомените й. Нахри се отскубна от Джамшид и се втурна към своята наставница, без да си дава сметка, че го е направила.
— Нисрийн!
Черна кръв вече се просмукваше през туниката на Нисрийн. Нахри я разкъса.
И се вкамени при вида на раната в корема й. Беше ужасяваща, човешкото оръжие бе разкъсало плътта й по начин, по който Нахри не би предположила, че е възможно в магическия свят.
Господи… Без да губи нито миг, тя притисна ръка до кръвта… и също толкова мигновено я дръпна, когато изпепеляваща болка прониза дланта й. Миризмата, изгарянето…
Нападателите бяха използвали железни куршуми.
Разнесе се вик и останалите двама мъже на балкона се строполиха на земята, телата им бяха направени на решето от стрели. Нахри почти не забеляза. Със сърце, качило се в гърлото й, тя отново положи ръце върху своята наставница, без да обръща внимание на болката. Изцели се — умоляваше. — Изцели се!
Една кървава резка върху бузата на Нисрийн се подчини незабавно, но от огнестрелната рана — нищо. Куршумът изпъкваше като разлютен белег върху останалата част от тялото на Нисрийн — студено, чуждо натрапничество.
Джамшид коленичи до Нахри, пускайки лъка си.
— Какво мога да направя? — извика.
Не знам. Ужасена, Нахри обходи с поглед лицето на Нисрийн; нуждаеше се от нея, за да я води в това. Нуждаеше се от Нисрийн, и толкова. Сълзи изпълниха очите й при вида на кръвта, процеждаща се от крайчеца на устата на нейната наставница, на черните очи, пълни колкото с болка, толкова и с потрес.
Отговорът изникна изневиделица.
— Трябват ми клещи! — изкрещя тя към тълпата. — Шип, острие, каквото и да е!
— Нахри… — Гласът на Нисрийн бе сърцераздирателен шепот. Тя се закашля и от устата й потече още кръв. — Нахри… чуй ме…
Кръв се просмукваше в дрехите на Нахри. Някой, дори не я беше грижа кой, тикна дръжката на нож в ръката й.
— Съжалявам, Нисрийн — прошепна. — Вероятно ще боли.
Джамшид беше взел главата на Нисрийн в скута си и тя с ужас осъзна, че се изрича предсмъртна молитва.
Нахри отказваше да го приеме. Прогони чувствата си. Не обръщаше внимание на сълзите, които се стичаха по бузите й, нито на постепенното ужасяващо забавяне на сърцето на Нисрийн.
— Нахри — прошепна наставницата й. — Нахри… твоята…
Нахри заби ножа; слава на Бога, ръцете й не трепнаха.
— Ето го!
Струя кръв бликна, когато тя извади куршума. Движението й струва скъпо. Тялото на Нисрийн бе разтърсено от тръпка, очите й грейнаха от болка.
А после, докато Нахри разперваше пръсти върху раната, сърцето на Нисрийн спря. Надавайки гневен вик, Нахри отприщи всичката магия, която й беше останала, заповядвайки му да забие отново, нареждайки на разкъсаните съдове и раздраната плът да зараснат.