Езанът като че ли накара Нахри да дойде на себе си. Пое си дълбока глътка въздух на пресекулки и се отдръпна, за да си избърше очите.
Взря се в ръцете си с напълно изгубен вид.
— Не знам какво да им кажа — промълви толкова на Али, колкото и на себе си. — Казах на хората си, че можем да имаме доверие на шафитите. А ето че току-що бяхме нападнати с човешки оръжия, с ромейски огън, докато празнувахме нашия празник в нашия град. — Гласът й беше глух. — Как бих могла да се наричам Бану Нахида, ако не съм в състояние да защитя хората си?
Али се протегна и улови брадичката й.
— Нахри, ти не си отговорна за това. По никакъв начин. Няколко изгубени души се възползваха от едно слабо място в сигурността ни, за което, ако трябва да бъдем честни, би трябвало да сме подготвени от деня, в който тези прокълнати оръжия за пръв път се появиха в града. Това няма нищо общо с опита ти за сближаване с шафитите, нито с позицията ти като Бану Нахида. Ти спаси животи — увери я той. — Чух какво си сторила, за да потушиш пожара. Мислиш ли, че някой друг, освен една Бану Нахида, би могъл да направи това?
Нахри като че ли не го чуваше, изгубена в какъвто и мрак да се беше спуснал над ума й.
— Това не бива да се повтаря — промълви тя. — Никога вече. — Изражението й внезапно стана сурово, очите й се впиха в неговите. — Жената, която те предупреди… къде е тя? Искам да говоря с нея.
Али поклати глава.
— Тя не знаеше нищо повече.
— Очевидно е знаела достатъчно! — Нахри се отскубна от него. — Ти може и да не си могъл да получиш повече информация от нея, но бас държа, че аз мога.
Отмъстителността в гласа й го разтърси.
— Тя не е зад това, Нахри. А и не бих могъл да я намеря, дори да искам.
— Тогава как се казва? Ще накарам моите хора да я намерят, ако ти не искаш да го направиш.
Али усети, че се вледенява. В този миг би сторил почти всичко, за да помогне на Нахри… но не и това. Прехапа устните си, мъчейки се да открие думи.
— Нахри, знам, че скърбиш…
— Знаеш! — Тя се оттласна от него. — Какво знаеш за скръбта? — Мокрите й очи припламнаха. — Кого си изгубил ти, Али? Кой е умрял в твоите ръце? Кого си умолявал да се върне, да те погледне поне още един последен път? — Тя се изправи на крака с усилие. — Кръвта на девите се лее, кръвта на шафитите се лее, а гезирците просто си стоят. На сигурно място в пустините си далече от тук, на сигурно място в палата тук.
Али отвори уста и отново я затвори, ала това не беше обвинение, против което би могъл да възрази.
— Нахри, моля те. Ние… ние ще оправим това.
— Ами ако не можем? — Гласът й се прекърши от изтощение. — Ами ако Девабад е развален отвътре по начин, по който не може да бъде поправен?
Али поклати глава.
— Отказвам да го повярвам.
Нахри просто се взираше в него. Гневът си беше отишъл, заменен от съжаление, от което Али се почувства още по-зле.
— Върви си, Ализейд. Махни се от това ужасно място, докато все още можеш. — Горчивина разкриви чертите й. — Знам, че аз бих го направила. — Тя се обърна към вратата. — Трябва да се връщам при пациентите си.
— Нахри, почакай! — Али скочи на крака, отчаян. — Моля те. Ще поправя това. Кълна се в Бога.
Нахри мина покрай него.
— Не можеш да поправиш това. — Тя отвори рязко вратата. — Върви си в Ам Гезира.
Когато Али си тръгна от болницата, Лубейд и Акиса го чакаха отвън.
Лубейд го погледна само за миг и сграбчи ръката му.
— Тя добре ли е?
Устата на Али беше пресъхнала.
— Жива е.
Върви си в Ам Гезира. Внезапно, в миг на слабост, на Али му се прииска да стори именно това. Би било лесно. В града цареше хаос; тримата можеха да се измъкнат за миг. Баща му не можеше да го упреква — нали сам му беше казал да си тръгне — и вероятно тайничко щеше да изпита облекчение, че няма да е нужно да принуди сина си да се подчини на желанията му. Можеше да бъде в Бир Набат само след няколко седмици, далече от Девабад с неговите постоянни кръвопролития и болка.
Али разтърка очите си. Шафитският лагер пред него привлече погледа му. Беше построен наново — и разширен — след нападението и там сега цареше оживление, притеснени работници влизаха и излизаха от болницата.
Вцепеняващ страх се промъкна в сърцето му. Девите вече бяха нападнали това място веднъж, избивайки двайсет души заради смъртта на един-единствен мъж.