Суба я докосна по ръката.
— Недей да се изгубваш в мисли за това какво си могла да сториш за един пациент, особено ако е някой, когото си обичала. — Тя се прокашля. — Вярвай ми, говоря от личен опит. След баща ми… чувствах се безполезна. Пропилях седмици в самосъжаление и скръб. Ти не разполагаш със седмици. Хората ти се нуждаят от теб сега.
Нахри кимна, намирайки утеха в прямотата й. Определено беше по-полезно от това да ридае на рамото на Али в градината.
Слабост. Така Нисрийн беше нарекла Али и очевидно беше права. Ако Нахри беше онази Бану Нахида, от която хората й се нуждаеха, щеше да изтръгне името на онази информаторка от Али.
— Бану Нахида?
Познат глас я повика откъм групичката хора, които се суетяха около входа на залата за прегледи.
Джамшид. Някой явно му беше дал риза, но тя беше покрита с кръв и пепел; изглеждаше също толкова изтощен, колкото се чувстваше и Нахри. Погледът му срещна нейния и той прекоси стаята за секунди, движейки се с такава бързина и пъргавост, че Нахри една не изпусна чашата си с чай. Какви ти изгаряния, та Джамшид дори не куцаше.
— Джамшид?
Тя зяпна и го огледа от глава до пети. Сега, когато беше по-близо, ясно видя, че трепери, а очите му греят с едва сдържана паника.
Суба се намръщи.
— Нахри каза, че си бил улучен от ромейски огън и лошо изгорен. — Тя се надигна и посегна към него. — Искаш ли да те…
Джамшид се дръпна рязко.
— Добре съм — отвърна дрезгаво. — Съвсем, напълно добре — добави, звучейки почти истерично. — Вие как сте?
Нахри го гледаше изпитателно. Определено не звучеше добре.
— Правим каквото можем — отвърна. — Приключиха ли на мястото на процесията?
Джамшид кимна.
— Окончателният брой е осемдесет и шест — каза тихо. — Мунтадир и царят тъкмо си отиваха, когато си тръгнах. Откриха само онези трима нападатели.
— Близо стотина убити, от ръцете на трима души? — Нахри остави чая си; ръцете й трепереха. — Не разбирам как е възможно да се случи.
— Никога досега не се е случвало. — Гласът на Джамшид беше изпълнен с тъга. — Не мисля, че който и да било е очаквал нещо такова.
Нахри поклати глава.
— Радвам се, че присъствах, когато жителите на Девабад достигнаха нови низини в това да се избиват един друг.
Джамшид дойде по-близо и сложи ръка на рамото й.
— Толкова съжалявам за Нисрийн, Нахри. — Примига, за да прогони напиращите в очите му сълзи. — Още не мога да повярвам. Трудно е да си представя как се връщам в лечебницата, а нея я няма.
Нахри трябваше да положи усилие, та гласът й да не затрепери.
— Ще се наложи да се справим. Хората ни имат нужда от нас.
Той се изчерви.
— Имаш право, разбира се. Само че, Нахри… ако нещата тук са под контрол, може ли да поговорим за минутка? Насаме? — поясни, кимвайки към коридора.
— Разбира се. — Нахри се изправи. — Доктор Сен, ще ме извиниш ли?
В мига, в който се озоваха навън, Джамшид се обърна рязко към нея.
— Нахри, сигурна ли си, че в онези контейнери е имало ромейски огън?
Въпросът я изненада толкова, колкото и страхът в очите му.
— Да? Искам да кажа, какво друго би могло да изгаря така?
Джамшид кършеше ръце.
— Мислиш ли, че вътре би могло да има нещо друго? Някакъв… не знам… лечебен серум?
Нахри примига.
— Заради гърба ти ли? — В хаоса на нападението и смъртта на Нисрийн, Нахри почти не се бе замислила за това колко бързо бяха изчезнали изгарянията на Джамшид.
Той беше пребледнял.
— Не, не само заради гърба ми… — Отвори уста и отново я затвори, сякаш се мъчеше да намери думи. — Нахри, ще ме помислиш за луд, но…
— Бану Нахида! — Този път беше Разу. — Трябва да дойдеш бързо — каза тя, преминавайки на тохаристански. — Бащата на този тук беснее навън.
Джамшид се обърна рязко към нея.
— Кажи му да почака!
Думите едва бяха излезли от устата му и Джамшид ахна и я запуши с ръка. Очите на Нахри се разшириха. Беше изимитирал съвършено прастария тохаристански диалект… език, който Нахри не бе чувала никой друг, освен Разу и нея самата, да говори.
— Джамшид, как…
— Джамшид! — Каве се зададе тичешком по коридора. — Бану Нахида! Елате, няма време за губене!
Джамшид все още изглеждаше твърде слисан, за да проговори, така че Нахри го направи вместо него.
— Какво става?
Каве беше пребледнял.
— Емирът.
Джамшид беше напълно обзет от паника, докато препускаха към майдана; каквото и да се беше канил да й каже, очевидно беше напълно прогонено от ума му.