— Какво, в името на Създателя, става, Уаджид? — попита Нахри отново.
Тя, Каве и Джамшид бяха застанали толкова близо един до друг, колкото беше възможно на коне.
— Може да зададеш въпросите си на царя, когато го видиш. — Уаджид се поколеба. — Простете ми, Бану Нахида, но аз имам своите заповеди.
Вдигна ръка и останалите стрелци се прицелиха в тримата деви.
— Чакайте! — извика Нахри. — Какво правите?
Уаджид взе подсилени с желязо въжета от колана си.
— Както казах, царят нареди двамата с Каве да бъдете отведени при него. Джамшид трябва да дойде с мен.
— Не. — Каве звучеше отчаяно. — Гасан няма да ми отнеме сина. Не и отново.
— В такъв случай имам заповед да застрелям и трима ви — тихо каза Уаджид. — Започвайки с Бану Нахида.
Джамшид слезе от седлото.
— Водете ме — заяви той незабавно, пускайки меча си на земята. — Не ги наранявайте.
— Не! Уаджид, моля те, умолявам те — викаше Каве. — Нека да остане с мен. Ние не представляваме заплаха за вас. Несъмнено каквото и да иска да каже Гасан на мен и на Нахри…
— Имам своите заповеди, Каве — прекъсна го Уаджид, макар и не рязко. — Отведете го — нареди, а после погледна към Нахри. — И те съветвам да задържиш пясъчните си бури за себе си. Всички сме доста бързи с оръжията. — Той й подхвърли въжетата. — Ако те е грижа за живота им, ще си ги сложиш.
Каве се хвърли към сина си.
— Джамшид!
Един войник го удари силно по тила с тъпата част на меча си и той се свлече на земята.
— Баба!
Джамшид се втурна към баща си, ала не беше направил и две стъпки, преди двама мъже да го сграбчат и да притиснат меч в гърлото му.
— Ти решаваш, Бану Нахида — заяви Уаджид.
Тревожният поглед на Джамшид се стрелкаше между тялото на баща му и Нахри.
— Остави ги да ме отведат, Нахри. Моля те. Мога да се грижа за себе си.
Не. Мислейки бързо, Нахри се обърна към Уаджид.
— Искам да говоря със съпруга си. Емирът никога не би допуснал това!
— Не получавам заповеди от емира — отвърна Уаджид. — Въжетата. Веднага — уточни, докато мечът се притискаше по-силно в гърлото на Джамшид.
Нахри изруга тихо, но си ги сложи. Желязото пареше кожата й; макар и да не си беше отишла напълно, магията й беше притъпена. Двама войници начаса се спуснаха към нея, стягайки китките й силно.
Нахри изгледа Уаджид яростно.
— Ще убия царя ти, ако го нараните. Кълна ти се, кайд, в пепелта на предците си. Ще убия царя ти, а после ще убия теб.
Уаджид просто кимна. Други двама войници оковаваха ръцете на Джамшид.
— Ще те измъкна — обеща тя. — Заклевам се. Ще кажа на Мунтадир.
Джамшид преглътна.
— Първо се погрижи за себе си. Моля те, Бану Нахида! — извика, докато го отвеждаха насила. — Нуждаем се от теб жива.
25. Али
От един прозорец на върха на каменната кула на Цитаделата Али оглеждаше езерото под тях. В безлунната нощ то беше по-тъмно от обикновено — съвършено гладко, черно стъкло, което отразяваше небето. В далечината тясна ивица златен пясък бе всичко, което го разделяше от също толкова мрачните планини.
Той си пое голяма глътка от хладния, освежаващ въздух.
— Портите затворени ли са?
— Да, принце — отвърна Дауд. — Шафитският квартал е толкова безопасен, колкото изобщо е възможно. Портата към Големия базар е затворена с магия и подсилена с железни лостове. Нашето племе стори същото. — Той се прокашля. — Прочитането на речта ви от мюезините имаше забележителен ефект.
Прочитането на речта ми ще бъде първото обвинение, което ще ми предявят, когато ме съдят. Али беше наредил да разкрият жестокия план на баща му пред целия Гезирски квартал: изпят от всички мюезини и оповестен на висок глас от всички имами и шейхове, които го познаваха — уважавани духовници, на чиято дума щяха да повярват. Планът на баща му беше последван от простичък призив:
Гасан ал Кахтани иска от вас да си затворите очите за избиването на шафитските ни братя и сестри.
Зейди ал Кахтани ви моли да спрете това.
Планът му определено имаше желания ефект… повече, отколкото дори Али беше очаквал. Дали беше, защото събратята му изпитваха носталгия по гордата кауза, довела ги в Девабад, беше им омръзнало от корупция или просто вярваха, че Убиеца на афшини, който бе бродил из земите им, копаейки кладенци и делейки хляба си с техните родственици, бе правилният мъж, когото да последват, Али не знаеше. Ала те се бяха разбунтували. Гезирци, мъже и жени, се изсипаха на улиците, обезвреждайки всеки войник, опитал се да им попречи да отидат в Квартала на шафитите. Сега и двата квартала бяха под негов контрол, смесица от войници, които му бяха верни, и добре въоръжени цивилни граждани, заели позиция.