Гасан поклати глава.
— Директна, както винаги, Бану Нахри… Само че познавам племето ти. Готов съм да се обзаложа, че в момента доста от девите са жадни за шафитска кръв, а е очевидно, че шафитите им отвръщат със същото. Така че нека да успокоим духовете. — Той се обърна към Каве. — Ти ще поемеш вината. Ще признаеш, че си инсценирал нападението над лагера и си въоръжил шафитите, които нападнаха процесията.
— Нямах нищо общо със случилото се на процесията — отвърна Каве разпалено. — Никога не бих направил нещо такова!
— Не ме е грижа — заяви Гасан безстрастно. — Ще поемеш отговорността. Съсипаният велик везир, тласнат към унищожение от собствения си изкривен фанатизъм. Ще признаеш, че си заговорничил срещу своята Бану Нахида, а след като свалиш товара на вината от плещите си, като си признаеш, Каве… — Гасан кимна хладно към стената. — Ще отнемеш собствения си живот.
Очите на Каве се разшириха и Нахри бързо пристъпи напред.
— Няма да ти позволя…
— Не съм свършил. — Нещо различно, по-трудно за разчитане, пробяга по лицето на Гасан. — Що се отнася до теб, Бану Нахида, искам да изпратиш писмо до малкия ми син и да му съобщиш, че си била арестувана и обвинена в съучастничество в опит за преврат. И че ще бъдеш екзекутирана утре призори, ако той не се предаде.
Нахри почувства как кръвта се отцеди от лицето й.
— Какво?
Гасан махна пренебрежително с ръка.
— Ако щеш вярвай, бих предпочел да не те замесвам, само че познавам сина си. Али може и да е готов да се пожертва мъченически, но изобщо не се съмнявам, че в мига, в който види подобно писмо с твоя почерк, ще се хвърли в краката ми.
— И тогава? — попита Нахри. — Какво възнамеряваш да правиш с него?
Студената развеселеност се изпари от лицето на Гасан.
— Ще бъде екзекутиран за измяна.
Не. Нахри изпусна дъха си, свила ръце в юмруци.
— Няма да ти помогна да му заложиш капан. Радвам се, че е сложил ръка на Цитаделата. Надявам се да сложи ръка и на палата!
— Няма да успее да го направи до изгрев-слънце — заяви Гасан с равен глас. — А ти не само ще напишеш това писмо, но ако се наложи, ще накарам да те завлекат на майдана и да ридаеш той да дойде да те спаси. В противен случай ще убия брат ти.
Нахри потръпна.
— Няма да го направиш. — Гласът й трепереше. — Няма да причиниш това на Мунтадир.
Веждите на Гасан се повдигнаха в лека изненада.
— Нищо не ти убягва, а? Само че, Бану Нахида, да, ще го направя. В действителност Мунтадир ще стори добре да държи сърцето си затворено. Излага се на риск с подобна привързаност в свят като нашия.
— Какво разбираш ти от привързаност? — намеси се Каве с обезумели очи. — Ти си чудовище. Ти и баща ти използвахте обичта на Маниже към брат й, за да я контролирате, а сега възнамеряваш да сториш същото с дъщеря й? — Каве се взираше яростно в него. — Как е възможно да твърдиш, че някога изобщо те е било грижа за нея?
Гасан се смръщи.
— Спести ми престореното благочестие, Каве. Ръцете ти са изцапани с твърде много кръв.
Само че думите на Каве бяха напомнянето, от което Нахри се нуждаеше.
Тя затвори очи. Беше полагала такива усилия да се защити от царя, да скрие слабостите си и да се погрижи в бронята й да няма никаква пролука. Той вече държеше съдбата на племето й в ръцете си, неведнъж бе използвал заплахата за насилие срещу тях, за да я принуди да му се подчини.
Само че усилията й бяха напразни. Защото той открай време бе разполагал с нещо много по-близо до нея. Скъпоценно. От самото начало беше вградил уязвимо място в бронята й, а Нахри дори не бе подозирала, че то е там.
Опита се да мисли. Ако Али беше превзел Цитаделата, това не беше обикновено дворцово брожение; по-голямата част от Царската стража сега беше извън властта на Гасан. Спомни си въздействащите вълни на гезирски, разнесли във въздуха, спомни си онова, което знаеше за девабадските квартали. Али спокойно можеше вече да е завладял Гезирския квартал. Шафитските райони.
Тя отвори очи.
— Вярваш, че може да го направи, нали? Вярваш, че Али може да те победи.
Очите на Гасан се присвиха.
— Това не е лъжица за твоята уста, Бану Нахида.
Нахри се усмихна; повдигаше й се.
— Напротив. Някога много ме биваше в това, забрави ли. Да разчитам онези, които си бях набелязала, да откривам слабостите им. Всъщност двамата с теб имаме това общо помежду си. — Нещо я задави. — А Джамшид… обзалагам се, че си се наслаждавал на тази тайна. — Тя наклони глава към Каве. — Обзалагам се, че си й се наслаждавал всеки път, когато си го виждал, обмисляйки възможности да си отмъстиш на мъжа, спечелил любовта на жената, която ти си желаел. Не би се отказал от това току-така.