Спътниците на Али бяха под него, махаха с ръце и биеха метален барабан, за да привлекат гнева на захака. Създанието се стрелна към тях с писък. Напрягайки се, Али изчака, докато захакът се приближи до приятелите му, отваряйки паст, за да избълва сърдита струя ален огън, която те едвам избегнаха. А после скочи.
Тупна тежко на земята и Акиса го издърпа назад миг преди захакът да изпепели мястото, където се беше приземил. С още един сърдит крясък, създанието отлетя, очевидно решило, че му стигат толкова джинове за този ден.
Лубейд издърпа Али на крака и го потупа по гърба с възторжен възглас.
— Нали ви казах, че ще го направи! — Ухили се широко на Али. — Заслужаваше ли си риска?
Всяко късче от тялото го болеше, но Али беше твърде въодушевен, за да го е грижа.
— Беше невероятно — отвърна възторжено, мъчейки се да си поеме дъх. Махна гутрата, която вятърът беше залепил за устата му. — И познайте какво? Има нова група човеци в…
Стонове го прекъснаха още преди да беше довършил.
— Не — заяви Акиса. — Няма отново да шпионирам човеци с теб. Ти си обсебен.
Али не отстъпваше.
— Бихме могли да научим нещо ново! Спомняте ли си онова село на юг и слънчевия часовник, с чиято помощ регулираха каналите си? Оказа се много полезно.
Лубейд му подаде оръжията.
— Спомням си как онези човеци ни прогониха, когато осъзнаха, че имат „демонични" гости. Стреляха с онези техни гърмящи… пръчки. А нямам никакво намерение да науча дали в онова, което излиза от тях, има желязо.
— Онези „гърмящи пръчки" се наричат пушки — уточни Али. — А на вас ви липсва всякаква предприемчивост.
Поеха надолу по скалната тераса, която отвеждаше обратно в селото. Върху варовиковите скали бяха издълбани букви на азбука, която Али не познаваше, и грижливо издялани рисунки на отдавна изчезнали животни. В един висок ъгъл огромен гологлав мъж се извисяваше над простичка редица фигури, пръстите му бяха обвити от стилизирани пламъци. Един от първите деви, вярваха джиновете от поселището, от времето, преди Сулейман да ги благослови. Ако се съдеше по дивите очи и острите зъби на фигурата, девите явно бяха тероризирали човешките заселници.
Али и приятелите му минаха под фасадата на входа. Двама джинове пиеха кафе в сянката му, уж за да го охраняват. В редките случаи, когато някой любопитен човек се приближеше твърде много, те владееха магии, способни да предизвикат бурни ветрове и заслепяващи пясъчни бури, с които да ги пропъдят.
Двамата мъже вдигнаха очи, когато Али и спътниците му минаха покрай тях.
— Направи ли го? — попита единият с усмивка.
Лубейд обви гордо ръка около раменете на Али.
— Ще речеш, че язди захаци, откакто са го отбили от майка му.
— Беше невероятно — призна Али.
Другият мъж се засмя.
— От теб ще излезе истински северняк, девабадецо.
Али се усмихна широко в отговор.
— Ако е рекъл Господ.
Навлязоха в тъмно помещение, минавайки покрай празните гробове на отдавна умрелите човешки царе и царици, властвали някога тук… Никой не искаше да отговори на Али къде се бяха дянали телата им, а и той не беше сигурен дали иска да знае. Напред имаше невзрачна на вид каменна стена. За случайния поглед — човешки поглед — в нея нямаше нищо особено, освен слабото сияние, което се излъчваше от странно топлата й повърхност.
Ала това беше повърхност, която почти пееше на Али, магия струеше от скалата на успокояващи вълни. Той сложи длан върху нея.
— Патару савасам! — заповяда на гезирски.
Стената се стопи, разкривайки оживената зеленина на Бир Набат. Али поспря за миг, за да се полюбува на отскоро плодородната красота на мястото, което от пет години наричаше свой дом. Беше хипнотизираща гледка, така различна от своята бледа, поразена от глад сянка, която беше, когато той за пръв път пристигна тук. Въпреки че Бир Набат най-вероятно бе представлявал тучен рай по времето на основаването си (останките от водосборни басейни и акведукти, както и размерите и майсторството на човешките храмове говореха за времена на изобилни дъждове и процъфтяващо население), джиновете… които се бяха заселили след тях, никога не се бяха радвали на същата многочисленост. В продължение на векове се бяха справяли криво-ляво благодарение на два-три потока и каквото успееха да намерят из околните земи.