Изтощен.
— Добре, слава на Бога — отвърна Али. — А вие?
— Добре. Ние сме добре — побърза да каже Бушра, дъщерята на Ум Каис. Избягваше да срещне погледа на Али, бузите й бяха пламнали от смущение. — Просто минавахме оттук.
— Глупости. — Ум Каис притегли дъщеря си към себе си и от младата жена се откъсна тихо, сепнато възклицание. — Моята Бушра току-що приготви прекрасна кабса… тя е невероятно умела готвачка, може да устрои истинско пиршество дори от най-голите кокали и мъничко подправки… Както и да е, първата й мисъл бе да отделим една порция за нашия принц. — Ум Каис се усмихна широко на Али. — Добро момиче ми е тя.
Али примига, мъничко сепнат от ентусиазма на Ум Каис.
— Ъ… благодаря ви. — С крайчеца на окото си видя как Лубейд закри устата си, очите му грееха развеселено. — Наистина го оценявам.
Ум Каис надникна в палатката му и изцъка неодобрително с език.
— Колко самотно място изглежда, Ализейд ал Кахтани. Ти си велик мъж. Би трябвало да имаш истински дом в скалите и някой, при когото да се връщаш.
Господ да ми е на помощ, не и това отново.
— Аз… аз… благодаря за загрижеността — заекна той в отговор, — но наистина нямам нищо против. Да съм самотен.
— А, но ти си млад мъж. — Ум Каис го плесна по рамото и го стисна над лакътя. На лицето й се появи изненадано изражение. — Я виж ти… слава на Бога за нещо такова — каза тя с възхищение. — Несъмнено имаш нужди, скъпо момче. То е нещо естествено.
Горещина се разля по лицето на Али… и се усили още повече, когато осъзна, че Бушра бе повдигнала леко поглед. В очите й проблесна преценка, от която в стомаха му нещо запърха… и то не беше съвсем неприятно.
— Аз…
За щастие, Лубейд се намеси.
— Много мило от ваша страна, почитаеми сестри — каза той, поемайки ястието. — Ще се погрижим той да го оцени.
Акиса кимна, очите й танцуваха.
— Мирише много вкусно.
Ум Каис като че ли видя, че временно е победена. Тя размаха пръст в лицето на Али.
— Някой ден. — Махна към палатката и тръгна. — Между другото, дойде един пратеник с пакет от сестра ти.
Двете жени едва се бяха скрили зад ъгъла, когато Лубейд и Акиса избухнаха в гръмогласен смях.
— Престанете — изсъска Али. — Не е смешно.
— Напротив, смешно е — възрази Акиса с тресящи се от смях рамене. — Бих могла да го изгледам още дузина пъти.
Лубейд издюдюка.
— Да му беше видяла лицето миналата седмица, когато Садаф му донесе едно одеяло, защото й се струвало, че леглото му „имало нужда от стопляне".
— Достатъчно. — Али посегна към ястието. — Дай ми го.
Лубейд се дръпна.
— А, не, това е наградата ми, задето те спасих. — Поднесе го към носа си и като затвори очи, вдъхна дълбоко. — Може би няма да е зле да се ожениш за нея. Мога да ви се натрапвам на всяка вечеря.
— За никого няма да се женя — отвърна Али рязко. — Прекалено е опасно.
Акиса направи физиономия.
— Преувеличаваш. Мина цяла година, откакто за последен път те спасих от убиец.
— Убиец, който успя да се добере достатъчно близо, за да направи това — възрази Али и изви врат, за да покаже бледия перлен белег, който пресичаше гърлото му, точно под наболата брада.
Лубейд махна с ръка.
— Направи го, а после собственото му племе го залови, изкорми го и хвърли тялото му на захаците. — Той погледна Али право в очите. — Съвсем малко са убийците, достатъчно глупави, за да посегнат на мъжа, осигуряващ вода на половината Северна Ам Гезира. Би трябвало да започнеш да си създаваш живот тук. Подозирам, че един брак ще се отрази много добре на характера ти.
— О, със сигурност ще го подобри — съгласи се Акиса и размени заговорническа усмивка с Лубейд. — Твърде жалко, че в Бир Набат няма никоя, която да му е по вкуса…
— Искаш да кажеш, някоя с черни очи и склонност към изцеляването? — подхвърли Лубейд закачливо и се разсмя, когато Али го изгледа яростно.
— Знаеш, че няма никаква истина в тези идиотски слухове. С Бану Нахида бяхме просто приятели, а тя е омъжена за брат ми.
Лубейд сви рамене.
— Идиотските слухове ме забавляват. Можеш ли да виниш хората, че си измислят вълнуващи истории от случилото се с вас? — Гласът му придоби драматични нотки. — Загадъчна нахидска красавица, заключена в двореца, зъл афшин, твърдо решен да я почерни, раздразнителен принц, прокуден в земята на предците си.
На Али най-сетне му прекипя и той посегна към отвора на палатката.