Вина заля Нахри, бързо и мощно.
— О, Нисрийн, съжалявам. Нямах представа.
— Вината не е твоя — отвърна Нисрийн. — В действителност подозирам, че станалото в Нахидската болница е било много по-ужасно. Не съм чела описанията, които Бану Маниже прочете, но в продължение на седмици, след като се натъкна на тях, тя едва продумваше.
— Имало признаци, че е акт на разплата — добави Картир предпазливо.
— Насилието… изглеждало преднамерено.
Нисрийн изсумтя презрително.
— Джиновете не се нуждаят от причина, за да прибегнат към насилие. То им е в природата.
Духовникът поклати глава.
— Да не се преструваме, че ръцете на нашето племе също не са изцапани с кръв, лейди Нисрийн. Това не е урокът, на който бих искал да науча една млада Нахида. — По лицето му пробяга сянка. — Бану Маниже говореше по същия начин. Не беше хубаво за душата й.
Нисрийн присви очи.
— Имаше си причина да говори по този начин и ти го знаеш.
На вратата се почука и Нисрийн начаса млъкна. Може и да се намираха в Храма, но дори тук трябваше да внимават, когато говореха лошо за Кахтаните.
Ала мъжът, който надникна вътре, беше всичко друго, но не и шпионин.
— Бану Нахида? — Джамшид долепи почтително длани пред себе си. — Извинявам се, че ви прекъсвам, но от двореца изпратиха носилка за теб.
Нахри се намръщи.
— Защото опазил ни Създателят да прекарам дори няколко минути без надзор в собствения си храм? — Изправи се и погледна към Нисрийн. — Идваш ли?
Нисрийн поклати глава.
— Трябва да довърша някои неща тук. — Тя хвърли строг поглед на Нахри. — Моля те, не се поддавай на изкушението отново да се отбиеш някъде по пътя.
Нахри направи физиономия.
— Бас държа, че родната ми майка едва ли щеше да ме държи толкова изкъсо, колкото ти.
Нисрийн я докосна по китката, докато Нахри минаваше покрай нея, нещо, което, строго погледнато, беше забранено в Храма. Очите й бяха ласкави.
— Само че тя не е тук, дете, така че ние трябва да те защитаваме.
Искрената тревога върху лицето й разсея част от раздразнението на Нахри. Въпреки многобройните им спорове, Нисрийн беше най-близкото подобие на семейство, което Нахри имаше в Девабад, и тя знаеше, че е искрено привързана към нея.
— Добре — измърмори, допирайки длани в благословия. — Нека огньовете горят ярко и за двама ви.
— И за теб, Бану Нахида — отвърнаха те.
— Да се отбиеш някъде? — попита Джамшид, щом вратата се затвори зад тях. — Приличаш на някого, когото току-що са нахокали.
— Получих нов, особено зловещ урок от историята на Девабад — Нахри направи физиономия. — Бих искала поне веднъж Да науча за събитие, в което предците ни са измагьосали дъги в небето и са танцували заедно по улиците.
— Трудно е да таиш озлобление заради добрите дни.
Нахри сбърчи нос.
— Предполагам, че е така. — Пропъди мислите за болницата и се обърна, за да го погледне. На слабата светлина в коридора сенките под очите на Джамшид се виждаха ясно, а линиите на скулите и носа му изпъкваха рязко. Пет години след като нападението на Дара едва не го беше убило, Джамшид все още се възстановяваше… с мъчително бавни темпове, за които никой нямаше обяснение. Беше бледа сянка на онзи преливащ от здраве стрелец, когото Нахри бе видяла за пръв път да изпраща ловко стрели от гърба на един препускащ слон. — Как се чувстваш?
— Така, сякаш всеки ден ми задаваш този въпрос и отговорът винаги е един и същ.
— Аз съм твоята Бану Нахида — заяви Нахри, докато излизаха в главната зала за молитви на Храма. Беше внушително помещение, способно да побере хиляди поклонници, с редици украсени колони, поддържащи далечния таван. Покрай стените имаше олтари, посветени на най-почитаните фигури в дългата история на племето им. — Това е мой дълг.
— Добре съм — увери я той, поспирайки, за да погледне оживения храм. — Днес е препълнено.
Нахри проследи погледа му. Храмът действително беше претъпкан и като че ли мнозина бяха пътници: аскети в износени одежди и семейства поклонници, зяпнали от възхищение, се бутаха за място с обичайните изискани девабадци.
— Баща ти не се шегуваше, когато каза, че хората ще започнат да прииждат месеци преди Навастем.
Джамшид кимна.
— Това е най-важният ни празник. Още един век на свобода от пленничеството на Сулейман… Цял месец, за да празнуваме живота и да почитаме предците си.