Преценявайки, че Джамшид едва ли е най-безопасната тема, Дара насочи разговора в друга посока, като незабелязано се опитваше да укроти магията, пулсираща във вените му.
— Как е Бану Нахида? — попита, заповядвайки си да говори с безлична дистанцираност.
— Оцелява — отвърна Каве. — Гасан я държи изкъсо. Всички ни държи изкъсо. Ожениха я за Мунтадир по-малко от година след смъртта ти.
— Несъмнено я е принудил — мрачно каза Маниже. — Както споменах, в продължение на десетилетия се опитваше да стори същото и с мен. Беше обсебен от мисълта да свърже семействата ни.
— Е, определено я подцени. Тя здравата го оскуба по време на брачните преговори. — Каве отпи от виното си. — Всъщност беше малко страшничко да го видиш. Ала Създателят да я благослови… тя в крайна сметка приписа по-голямата част от зестрата си на Храма. Използват средствата за благотворителна дейност: ново училище за момичета, сиропиталище, както и помощи за девите, разорени при нападението на Големия базар.
— Това несъмнено й е спечелило популярност сред племето ни. Умен ход — каза Маниже с тихо одобрение, а после изражението й стана мрачно. — Що се отнася до другата част на брака им… Нисрийн държи ситуацията под контрол, нали?
Каве се прокашля.
— Двамата няма да имат деца.
Вътрешностите на Дара кипяха, докато говореха. При тези грижливо подбрани думи на Каве по кожата му полазиха тръпки. Не звучеше така, сякаш Нахри имаше право на глас и в това.
Думите излязоха от устата му, преди да успее да ги спре:
— Смятам, че трябва да й кажем истината за онова, което планираме. На дъщеря ти. — Той избухна. — Тя е умна. Със силна воля. Би могла да ни бъде полезна. — Дара се прокашля. — Пък и… никак не й хареса да бъде държана в неведение предишния път.
Маниже поклати глава още преди да беше довършил.
— В безопасност е, когато е в неведение. Имаш ли някаква представа какво ще стори Гасан с нея, ако заговорът ни бъде разкрит? Нека невинността й я закриля още известно време.
Каве се обади колебливо:
— Трябва да кажа, че Нисрийн настоява за същото, Бану Нахида. Много се е привързала към дъщеря ти и ненавижда това, че я лъже.
— Пък и ако знае истината, на Нахри ще й е по-лесно да се защити — не отстъпваше Дара.
— Или пък ще издаде всички ни — възрази Маниже. — Тя е млада, намира се под властта на Гасан, а вече е демонстрирала склонност към това да сключва сделки с джиновете. Не можем да й имаме доверие.
Дара настръхна. Тази доста рязка преценка на Нахри го беше засегнала и трябваше да положи усилие, за да не го покаже.
— Бану Нахида…
Маниже вдигна ръка.
— Не подлежи на обсъждане. Никой от вас не познава Гасан така, както аз. Не знаете на какво е способен. Начините, които намира, за да накаже онези, които обичаш. — Следа от стара тъга припламна в очите й. — Да се погрижим да няма възможност да причини същото на ново поколение Нахиди, е далеч по-важно от това какво изпитва дъщеря ми, когато я държат в неведение. Може да ми се накрещи за това, когато Гасан се превърне в пепел.
Дара наведе очи, кимвайки с усилие.
— В такъв случай навярно бихме могли да обсъдим приготовленията си — каза Каве. — Наближава Навастем. Би било отлично време за нападение. Градът ще бъде завладян от хаоса на тържествата и вниманието на двореца ще бъде погълнато от празника.
— Навастем? — Дара вдигна рязко глава. — До Навастем остават по-малко от осем месеца. Аз разполагам с четирийсет мъже.
— Е, и? — възрази Каве. — Нали си свободен от проклятието на Сулейман? Нима не си в състояние да срутиш Цитаделата със собствените си ръце и да отприщиш чудовищата на кръвта ти в града? Бану Маниже ми каза, че именно това можеш да направиш. Това е причината да бъдеш съживен.
Дара стисна силно чашата си. Знаеше, че гледат на него като на оръжие… ала въпреки това тази брутално откровена оценка на това колко струва го жегна.
— Не е толкова просто. Все още се уча да контролирам новите си умения. А хората ми имат нужда от още тренировки.
Маниже го докосна по ръката.
— Прекалено си скромен, Дараявахуш. Вярвам, че ти и хората ти сте повече от готови.
Дара поклати глава — когато ставаше дума за военни, а не за лични дела, съвсем не беше толкова склонен да отстъпи.
— Не можем да сложим ръка на Девабад с четиресет души — заяви, местейки настойчиво поглед между двамата, за да ги накара да го чуят. — Преди ифритите да ме пленят, прекарах години, обмисляйки най-добрия начин за превземане на града. Девабад е крепост. Невъзможно е да се изкатериш по стените, нито да прокопаеш тунел под тях. В Цитаделата има хиляди войници…