Никъде обаче не видя многобройната делегация, която очакваше да разменя любезности с шейх Джияд и сина му Табит. До тях стоеше един-единствен мъж, облечен в традиционните синьо-зелени одежди, които аяанлийски джинове, дошли по официална работа, носеха обикновено, цветът им — отдаващ почит на багрите на Нил.
Пътникът се обърна и златото в ушите и около врата му заблещука ослепително на лъчите на слънцето. По лицето му се разля широка усмивка.
— Братовчеде! — Плъзна поглед по Али и се разсмя. — В името на Всевишния, възможно ли е под всички тези дрипи да се крие принц?
Приближи се до него, преди Али, напълно слисан, да успее да отговори, и разтвори ръце, сякаш искаше да го вземе в прегръдките си.
Ръката на Али се спусна към ханджара му и той побърза да отстъпи назад.
— Не се прегръщам.
Аяанлиецът се ухили широко.
— Точно толкова дружелюбен, колкото всички говорят. — Топлите му златни очи грееха развеселено. — Мир на теб, въпреки всичко, сине на Хатсет. — Погледът му се плъзна по тялото на Али. — Изглеждаш ужасно — добави, минавайки на нтарийски, езика на майчиното му племе. — С какво те хранят тези хора? С камъни?
Обиден, Али се изпъна. Вгледа се изпитателно в другия мъж, но не го разпозна.
— Кой си ти? — избъбри на джинистански.
Общият език звучеше странно в ушите му след всичкото време, прекарано в Ам Гезира.
— Кой съм аз? — повтори мъжът. — Муса, разбира се! — Али присви очи и той се престори на засегнат. — Племенникът на Шамс? Братовчед на Та Хазак Рас по линия на вуйчото на майка ти?
Али поклати глава, объркан от оплетените роднински връзки в семейството на майка му.
— Къде са останалите ти хора?
— Отидоха си. Бог да се смили над тях. — Муса докосна сърцето си, а очите му се изпълниха с тъга. — Керванът ни беше сполетян от какви ли не злощастия и беди и миналата седмица и последните ми двама другари бяха принудени да се върнат в Та Нтри заради сериозни семейни неприятности.
— Лъже, братко — обади се предупредително Акиса на гезирски. — Никой мъж не би могъл да доведе толкова голям керван дотук сам. Другарите му вероятно се крият в пустинята.
Али изгледа Муса с нарастващо подозрение.
— Какво искаш от нас?
Муса се изкиска.
— Не си падаш по празните приказки, а?
Той извади малка бяла плочка от одеждата си и му я подхвърли.
Али я улови.
— Какво се очаква да направя с буца сол? — попита, прокарвайки палец по зърнестата повърхност.
— Прокълната сол. Преди да прекосим Ам Гезира, омагьосваме стоката си, така че никой, освен някой от нашето племе, да не е в състояние да я докосне. Предполагам, това, че ти току-що го направи, означава, че действително си аяанлиец.
И Муса се ухили широко, сякаш току-що беше казал нещо невероятно остроумно.
Придобил подозрителен вид, Лубейд посегна да вземе солта от Али и извика. Отдръпна рязко ръка — и солта, и кожата му зацвърчаха от допира.
Муса преметна дългата си ръка около рамото на Али.
— Ела, братовчеде. Трябва да поговорим.
— За нищо на света — заяви Али. — Дали данъците на Та Нтри ще стигнат до Девабад, или не, не ми влиза в работата.
— Братовчеде… покажи малко състрадание към семейството си.
Муса отпи глътка кафе и се намръщи, оставяйки го настрани. Намираха се на централното място за срещи в Бир Набат: просторна варовикова зала, издълбана в скалите; в ъглите й имаше високи колони, обвити с гирлянди от резбовани змии.
Муса се беше отпуснал върху една износена възглавница, след като най-сетне беше довършил разказа за патилата си. Али час по час зърваше любопитни деца, които надничаха през отвора на входа. Бир Набат беше наистина откъснат от света; някой като Муса, който парадираше открито с легендарното богатство на аяанлийците с пищните си одежди и тежките златни украшения, вероятно бе най-вълнуващото нещо, случвало се след пристигането на Али.
Муса разпери ръце и пръстените му примигаха на светлината на огъня.
— Няма ли да се прибереш у дома за Навастем? Несъмнено родният син на царя няма да пропусне тържествата на поколението.
Навастем. Думата отекна в главата на Али. Първоначално празник на девите, сега Навастем бе начинът, по който и шестте племена честваха раждането на ново поколение. Целящ да отбележи годишнината от освобождаването им и да ги накара да се замислят над уроците на Сулейман, той се бе превърнал в необуздана прослава на самия живот… Всъщност имаше стара шега, че обикновено имаше изобилие от нов живот десет месеца след Навастем, тъй като толкова много деца биваха заченати по време на несдържаните празненства. Като повечето набожни джинове, Али изпитваше смесени чувства към този цял един месец, изпълнен с пиршества, панаири и разюздано веселие. Девабадските духовници — както имамите на джиновете, така и жреците на девите — обикновено прекарваха това време, цъкайки неодобрително с език и гълчейки страдащите си от махмурлук миряни.